Приключенията на Николета

Здравейте приятели,

От доста време се каня да започна поредица с приключенията на Николета. Това е разказ с малко истински и малко повече измислени моменти. С една дума - неща, които ми се иска да ми се случат, но нямам (засега) или смелост или възможност. Ще се радвам да ви хареса, за да мога да го продължа:

Част 1

Началото на историята ми е, когато  започвам нова работа в мултинационална компания с голяма офис сграда на много етажи. На интервютата разговарях само с мъже, но се оказва, че човекът, който ме одобри напуска и го замества току що промотирана служителка от отдела. Таня е на около 35 години, неомъжена, с дълга, тъмнокестенява, права коса. Висока е около 1,70 м, облича се предимно строго делово - тъмни костюми с поли, тъмни чорапогащници, черни обувки с висок ток, бели ризи, често с жабо отпред. Делова е и не обича да й се досаждат, а и е силно амбицирана да се докаже на новата позиция. На първата ни среща открито изразява съжалението си, че ще трябва да си губи времето да обучава новака, сиреч мен. Веднага я уверявам, че съвсем скоро ще й се докажа, а тя само ме поглежда през очилата си и отсича: "Ще видим, Ники!"
 
В началото работата и задачите са рутинни, аз се уча, а шефката не ми обръща много внимание. Но идва денят Х. На оперативка сме целия отдел, а аз седя до Таня. Под мъжките дрехи съм се облякъл със сив чорапогащник, черно боди и сутиен. В един момент дискусията става доста скучна. Кръстосвам си краката под масата, за да се разсея малко. В този момент поглеждам към левия си крак, който е върху десния и с ужас виждам, че над късия ми мъжки чорап панталонът се е вдигнал и се вижда чорапогащника. Веднага се навеждам, дръпвам плата и закривам гледката. Оглеждам се внимателно, изглежда никой не е забелязал нещо нередно. След това срещата продължава още един час, а накрая шефката, която е взела дейно участие се обръща към мен ми казва: "Ники, ела, моля те, веднага в кабинета ми."
 
В кабинета й има бюро, малка маса за срещи със столове и диванче. Таня ме кани да седна на него, сяда внимателно близо до мен и започва: "Ники, ще съм честна с теб - наблюдавам те вече от няколко седмици, но днес на срещата се  убедих.  В теб има голям потенциал."

Учудих се, спомних си началото на взаимоотношенията ни, което беше меко казано бурно. Разбира се благодарих, казвайки, че се старая. И в този момент тя скочи, удари ми лек, но звучен шамар и кресна в лицето ми "Ники, нищо не разбираш - знам всичко - в момента под панталона си с чорапогашник, а и банелите на сутиена ти личат. … Кажи ми сега: какво да те правя?"
Изтръпнах, не знаех как да постъпя - да отричам не мога, ще каже: "докажи"... Мълчах и гледах надолу към лъскавите й токчета, които подчертаваха тънките й глезени в чорапогащника.
"Добре“, продължи тя, „ще ти дам един последен шанс, но трябва да правиш каквото ти кажа и да си ми на разположение 24 часа в денонощия." В този момент, докато я гледах зяпнал, тя се наведе към мен и ме целуна бързо с тъмночервените си устни, които оставиха върху моите две алени цветчета. Бях в шок, преди малко заплахи, сега целувка. Докато се чудех как да реагирам лицето й отново стана каменно. Извади от бюрото си щипка и прибра косата си на кок, откривайки нежната си бяла шия.

"Първо, искам в началото на всеки работен ден да ме чакаш тук с чаша кафе и френски кроасан. След това ще ми казваш с какво си облечен под дрехите, а аз ще преценявам дали това е приемливо или не", заповяда, "Ще те улесня за утре - всякакво мъжко бельо ти е строго забранено, а сутиенът трябва да ти е поне един номер по-малък." След това стана и ми каза да я оставя...

Целувки
Niki