Здравейте на всички,
Публикувам и 17-атат част от разказа за Николета:
Останах сама с Фешън Тиви. И зачаках. По екрана се сменяха ревю след ревю, а никой не идваше. Не знаех колко е часа, а скоро започнах и да се схващам. Корсетът и неудобната поза правеха дишането ми истинска мъка. Разбира се той имаше и положителен ефект - не чувствах никакъв глад или жажда, не ми се ходеше и до тоалетна. Можех само да чакам. А мислите минаваха през главата ми една след друга: дали бях робиня? Ами разбира се - нищо не зависеше вече от мен: кога ставам, кога лягам, къде работя. Парите ми щяха да отидат при Таня, тя щеше да определя гардероба и диетата ми. Дори самият факт, че за мен тази вечер щеше да се грижи тийн съседката ми Ани показваше колко много се е променил живота ми. Лошо ли е това? Не можех да преценя. Истината беше, че промяната ми харесваше, но дали не ставаше прекалено бързо и необратимо? Не знам. Потънала в тези мисли заспах, въпреки неудобната поза.
Събудих се изведнъж от шума на отключване на вратата. Отворих очи и успях да видя, че Ани влиза с бърза крачка. Беше още с черната плисирана пола и нежнорозовия чорапогащник, който й стоеше много сладко. Казах й го, а тя дойде и седна до главата ми. "Благодаря ти, Ники, много си мила. Искам да ти кажа, че цял живот съм си мечтала за сестра. И сега, когато Руми ме повика навън, а Таня ми даде ключетата от корсета ти почувствах, че за първи път ще отговарям за нещо толкова важно. Не е ли прекрасно. Ох, имам толкова много идеи, обещай ми, че ще си сбъднем всички ... " И съседката продължаваше в същия дух още и още. След около пет минути се усети и ме попита как съм. Описах й положението си, че съм схваната и не чувствам нито ръцете, нито краката си, че едвам дишам , но тя не се трогна: "Таня държи да си получиш наказанието. Иначе как ще се научиш." В този момент се звънна, а Ани скочи с вик: "Сигурно е мама, обеща да дойде, за да те покажа!" Извиках: "Ани, недей!", но вече беше късно. Ани отвори вратата и в апартамента влезе майка й. Почти не се познавах с нея от преди - тя винаги избягваше контакти и рядко се засичахме по стълбите. Беше дребна и слаба жена на около 45 години, с къса тъмнокестенява коса, но с много красиви зелени очи. Облечена беше с черен лъскав анцуг и сиви маратонки. Имаше вид на скромна жена, която не обича много да общува извън семейството - истински антипод на Ани.
Тя застана пред мен и се представи: "Приятно ми е, Ирина." Тъкмо щях да се представя и аз, когато Ани започна да дърдори: "Мама, той, опс, тя се казва Ники. Виж, какво прави шефката й с талията й. Направила й е правила и диета, държи я вързана по цяла нощ, а през деня някой друг следи за действията й. Тази вечер съм аз ..." "Добре, мила", обърна се Ирина към дъщеря си, "а ти какво направи за Ники? Донесе ли й нещо за пиене и хапване?" "Не, мама, Ники е с максимално пристегната талия и според Руми няма как да поема храна и вода днес. Пък и е наказана", допълни с жесток блясък в очите Ани. Майка й ме погледна и въздъхна: "Е, щом си наказана, значи няма как да ти облекчим живота." "Моля ви, развържете ми за малко ръцете и краката, белезниците са прекалено стегнати и ще ми направят рани", започнах да се моля аз. Ани ме перна през лицето и извика: "Тихо, кой ти е позволил да говориш? Мамо, това е ново неподчинение. Как да я накажем за това нахалство?" Ирина се отдръпна изненадано от дъщеря си: "Мила, та тя помоли за малко милост, да й сторим това добро?" В този момент Ани изпадна в истерия и закрещя: "Няма милост, тя е моя и ще правя каквото си искам с нея, чуваш ли, мамо, чувааааааааааааааш ли? Чуваш ли, чуваш ли?", след което премина в хлипове и се хвърли в прегръдките на майка си: "Моля те, мамо, нека страда, нека види какво е болка, нека съжали, че се е раждала, моля те...." Не смеех да мръдна, тази сцена допълваше агонията в китките глезените и талията ми. Ирина галеше Ани по главата и й шепнеше нещо успокоително. След малко Ани спря и обърна все още мокрото си от сълзи лице към мен: "Имаш късмет, че мама беше тук, но един ден ще съжаляваш, че си се родила.", след което се запъти към вратата: "хайде, мамо, да си ходим." За миг двете излязоха от апартамента и ме оставиха сама, вързана и безпомощна.
Целувки
Ники
