Продължавам с разказа за Николета. Тази част е още по-екстремна, като дори се чудих дали да не я поредактирам, но реших, че ще я оставя в оригинал. Надявам се въпреки това да ви е интересно:
В първите минутки след като Таня ме остави бях толкова изненадана, че не мръднах. Гледах към покритата с кафява тапицерия врата и очаквах всеки момент да се отвори и шефката да влезе с усмивка на уста. Но минутите течаха, а нищо не ставаше. Ръцете ми започнаха да натежават, въпреки че не бяха опънати до края. За съжаление не можех да си ги сложа и на главата, а можех само да се увисвам на веригата. Тя ми позволяваше само по една крачка в страни, чиято дължина се намаляваше допълнително от панделката, която стягаше двете ми бедра едно до друго. Вратата беше на около метър и половина, стените на около метър от мен. И сякаш се приближаваха към мен, тъй като в празната стая нямаше какво да ги спре. Сандалите, въпреки че в началото ми се видяха удобни, започнаха да ме стягат, също мускулите на прасеца вече ме наболяваха.
А най-лошото беше, че нямаше с какво да се залисвам. Започнах да се оглеждам - чорапогащникът ми се мачкаше леко на гънката под коляното, а плисетата на полата ми се въртяха около бедрата на всяка крачка. Тъмносинята ми риза обгръщаше тялото ми, като черният сутиен леко се очертаваше при всяко вдишване. Да, чувствах се хубава, но това не успокояваше болката. Лека полека започнах да губя чувствителност в ръцете и краката. Всяка крачка вече ме болеше. Прехапвах устни с надежда да отмине и да падне коричката на дълготрайното червило, но нито едно от двете не ставаше.
Колко ли време беше минало? Кога ще се появи Таня? Защо ме измъчва? Тези въпроси се въртяха в главата ми без да имат отговор. Започна и да ми се пишка. В първия момент се зарадвах, защото мисълта за това замени болката и изтръпването. После дойде мъката - знаех, че няма да издържа до сутринта, а дори не можех да си сваля дрехите. Започнах да викам, молейки се Таня или някой друг да ме чуе. Тропах по черните плочки с токчето. Ефект обаче нямаше - само стените сякаш се бяха приближили, но същевременно бяха все така извън обсега ми. Нуждата да се облекча растеше с всеки изминал миг … и накрая не издържах: в един момент просто се изпуснах в чорапогащника. Топлата течност потече по краката ми, намокри чорапогащника и сандалите и се събра на малка локвичка под тях. Чувствах се толкова безпомощна, газех в собствената си урина, ръцете и краката ме боляха зверски - каишките на сандалите и белезниците сякаш ги разкъсваха. Нямах сила да стоя повече права, главата ми се замайваше. В един момент сякаш изгубих съзнание. После отново болка, мириса на урина, белота...
Събудих се от адска болка в ръцете, в които сякаш се забиваха безмилостно хиляди иглички. Политнах назад, но две нежни но здрави ръце поеха тежестта ми и ме сложиха да седна на пода. След няколко секунди фокусирах погледа си и видях силуета на Таня. Въпреки адската болка в ръцете и краката ми направи впечатление, че е облечена в черна сатенена нощница, дълга до коляното с дантела на бюста. Обута беше в черни лачени чехли с пухчета отпред и поне 5 см токче. "Боже, Ники, добре ли си? Изглеждаш много бледа.", чух гласа й. Можах само да изхокам в отговор. В този момент Таня се подхлъзна и залитна. Чу се звук от скъсан плат, но тя успя да запази равновесие. "По дяволите, Ники, тук е мокро и мирише. Какво си направила?" Бях се освестила достатъчно, за да отговоря: "Таня, не издържах, припаднала съм." Лицето на Таня беше страшно - очите й святкаха, а устните бяха събрани в гримаса на пълно разочарование: "Не ме интересува, Ники, оставих те няколко часа да се поупражняваш, а ти...? Всяка дама трябва да може да стиска, когато се наложи! Отбележи си наказание! А сега ще ти донеса кофа и парцал, за да оправиш пода." След малко се върна с черна кофа с вода и моп и ги сложи до мен: "Искам да лъснеш пода, водата ще изхвърлиш в съседната тоалетна. Аз отивам да се приготвя, надявам се, че ще си бърза." След като излезе полежах още няколко минути и постепенно чувствителността в ръцете и краката започна да се връща. Опитах се да стана, но болката бързо се върна. Едвам се задържах на краката си и пак се сринах на пода. Починах си още няколко минути, но чух тракане на токчета от отворената врата. Държейки се за стената се изправих отново, като този път се задържах. Взех кофата и изсипах водата на пода, след което се заех да я събирам обратно. Беше адски трудно с високите сандали (не си и помислих да ги сваля), коланът, който се впиваше в талията и въженцето около бедрата, което Таня не беше свалила заедно с белезниците. Посъбрах водата и отидох да изхвърля кофата в съседната тоалетна - малка стаичка - един на един - с тоалетна чиния и малка мивчица. Плочките бяха същите, като тези на пода на "моята стая". Налях още малко вода и се заклатих към нея, за да продължа бърсането. След малко подът беше вече чист, но оставаше миризмата - доста от урината беше попила по дрехите ми. Тръгнах към мивчицата поне аз да се измия и да оставя кофата и мопа. На вратата вече ме чакаше Таня - с очила и косата вързана на кок. Беше си сложила черен костюм от две части - сако и пола със съвсем тънки бели вертикални вици. Полата й беше дълга - поне няколко пръста под коляното, а обувките - черни, лачени и с платформа от поне 4 см. и ток около 12 см. "Огледа ли ме хубаво?", започна шефката с леден глас, "Ники, след около половин час ще дойде Руми - както се разбрахме - ще правиш каквото ти нареди, а довечера ще продължим обучението двете. Докато си сама тук, моля те, да се приведеш в приличен вид - съблечи дрехите и се измий. Чорапогащникът ще остане на теб, сандалите смени с ботите, не искам да ми ги разваляш. До скоро!" Таня се обърна и без да ме погледне повече излезе от апартамента.
Niki
