Здравейте приятели и приятелки,
Продължавам с малка част от разказа за Николета. Надявам се да Ви е забавен. Обещавам да публикувам 7-тата част, състояща се от доста обрати, в най-скоро време. А искате ли мои снимки?
Не знам как се добрах до вкъщи, но сякаш бях в транс. Днес животът ми се обърна на 180 градуса - хобито ми още от началото на пубертета вече се превърна в моя същност. Гледах гримираното си лице в огледалото, дългите си крака в червено-черните чорапогащници, голото ми рамо под роклята и си мислех какви ли бъдещи удоволствия ме очакват като ... Николета. Дали има връщане назад, дали изобщо го искам...
В един момент докато припках из апартамента минах покрай стенния часовник. Показваше вече 19.30 и се сетих, че всеки момент Таня може да ми звънне, за да я взема от работа. Зачудих се дали да остана по роклята, но си помислих, че сигурно ще иска да й я върна. Отворих "специалната" секция на гардероба (с дамските неща) и след кратко чудене извадих късата си, сива, вълнена пола - беше по тялото до основата на дупето, а след това падаше на плисета. Комбинирах я с тъмносиня риза също впита, която леко прозираше и можеше да се види черния ми сутиен отдолу. Свалих червения чорапогащник и останах по черния, като на краката сложих кожените си боти - черни и с 5 см. токче. Малко ме убиваха, защото при купуването не ги бях пробвала, но реших, че щом съм с колата ще издържа. Пофръцках се малко пред огледалото, след което отидох да хапна малко сирене. По принцип до онзи ден имах доста добър апетит, но откакто Таня ме заключи в колана хапвах значително по-малко. Също и вкусът ми сякаш се променяше - в момента не можех да си представя да ям хляб или скара, а по-скоро най-много някаква салатка.
Тъкмо миех чинията след хапването, когато Таня звънна по GSM-а. Натиснах зеленото бутонче, а гласът й отново ме изпревари: "Ники, свършвам след 5 минути. Тръгвай към мен, но зареди, защото имаме доста работа." След това затвори. Зарадвах се, че днес свършва по-рано, освежих си малко червилото и фондьотена, облякох си единственото унисекс шлиферче и тръгнах да излизам.
Асансьорът дойде веднага, вратата се отвори и срещу мен се появи симпатичната дъщеря на съседите от горния апартамент. Руса, 15 годишна ученичка, Ани беше винаги усмихната и приказлива. Още като ме видя ме позна и се засмя: "Съседе, на маскенбал ли отиваш? Кой те нагласи така?"
Още преди да започна да се обличам всеки ден с дамско бельо под дрехите бях подготвяла какви ли не обяснения, ако някой разбереше, като любимото ми беше загубен бас с приятели заради мач. В случая обаче Ани сама ми помогна. "Да, Ани, събитието е за благотворителност и затова се постарах. Харесвам ли ти?", реших да започна играта. "Много ти отива, дано издържиш на тези обувки", продължи да се усмихва съседката и изскочи от асансьора на партера. Сигурно още утре всички съседи щяха да знаят за моя „маскарад“. Замислих се как ще се обяснявам при следващи срещи, но нямах време за идеи, Таня сигурно ме чакаше.
Спрях на бензиностанция по-близо до нас, отколкото до работата. Излязох да налея бензин, но веднага до мен се появи едър небръснат мъжага в униформа. "Позволи, мацко", ме заговори и дръпна пистолета от ръката ми гледайки ме доста похотливо. Никога не ме бяха гледали така и нормално се притесних. "Колко?" "Какво колко", смотолевих като отговор на въпроса. "Колко литра или пари?", раздразни се "момчето". В този момент се усетих, че използвах моя си глас. Добре, че се бях притеснила и говорех тихичко. Опитах се да изцвърча: "За 50 лв.", но прозвуча ужасно. Бензинджията се сепна, след което натисна спусъка. Изприпках до касата, където отегчената служителка ме попита за номера на колонката. Посочих колата през прозореца и оставих банкнотата, като дори не си взех касовия бон. На вратата се засякох отново с моя бензинджия, който ме изпрати с поглед сякаш съм най-мръсното нещо на земята. Почувствах се кофти, но беше ясно, че съм далеч от "истината" и трябва да поработя доста през седмицата, която Таня ми беше отпуснала за пълна промяна.
Целувки
Niki
