Партита

Здравейте приятели, В момента е сезона на фирмените партита - най-хубавото време: мацки с къси роклички, дълбоки деколтета и разбира се ... крака в чорапогащници. Червени, Черни, Прозрачни, На фигурки... Мечта! Бих се превъплатила във всяка от тях веднага и завинаги. Разбира се и аз бяха с черен чорапогащник с ликра, боди с ръкави в крещящо оранжев цвят, сутиен и къса поличка... но уви под другите дрехи. А нямах и токчета... Не можете да си представите как ми се излиза en femme... Това е засега, дано скоро да имам приключения за разказване! Целувки Niki

Отново тук

Здравейте приятели, От доста време не бях писала, но ето ме отново. Дойде хладното време, а с него и жените по поли и чорапогащници - обожавам ги. Всеки ден по улиците се разминавам с моите мечти... Вчера пътувах в рейса с едно момиче с черна къса рокля, черен чорапогащник на ромбове и ботуши. Малко остана да й предложа да си сменим чорапите - моите бяха светлобежави 20Den, с чорапи до коленете (сиви), а над тях черната ми кожена пола с връзки като на корсет :) Дано днес видя и по-хубави чорапогащници и крака... В офиса имаме нова колежка - висока, дългокрака и според мен с foot fetish. Идва с токчета, но като седне ги сваля и започва да търга стъпалата си, покрити с чорапогашник в крака на стола... Невероятна е. И завършвам с една лоша новина - загубих поне 10 глави от разказа за Николета. Бях ги запазил като чернова на мейла, но от вчера го няма. Не знам кога щеседна да наваксам. Целувки Niki

Приключенията на Николета 18

Здравейте приятелки, Не писах от доста време, за което се извинявам, но имах много задачи напоследък. Знам, че не е извинение, но … Иначе нещата, които ме вълнуват не са се променили – всичко, свързано с мода, BDSM, феминизация и най-вече чорапогащници. Дори сега е над 30 градуса навън, а аз съм с 40 Den и ми е добре. Без чорапогащник се чувствам безпомощна. Скоро имах няколко видеочата, при които бях облечена с рокли, обута с токчета и гримирана, като за бал. Уви принцове нямаше, а също и принцеси, с които да си поклюкарим по женски. Ако някой има желание можем да измислим нещо. Иска ми се и да поизляза, но не знам кога – все още е толкова светло… Накратко това е за мен, продължавам и с 18-а част от разказа, дано ви хареса: Нямах представа колко време ще съм вързана. Ани едва ли щеше да се появи, а и след реакцията й от преди малко нямах и желание да я виждам. Единствено оставаха Таня и Руми, но преди сутринта едва ли щяха да се появят. А положението ми започна да става нетърпимо. Опитвах се да раздвижвам краката и ръцете ми, но игличките от схващането бяха толкова болезнени, че се отказах. Дишах трудно, корсетът и позата по корем ме оставяха без дъх. А по телевизора ревютата се сменяха едно след друго – момичетата бяха толкова слаби и грациозни, дали щях да бъда като тях някой ден... След известно време (по мои сметки около час след като Ани и майка й излязоха) звънна GSM-ът ми. Бях го оставила на масата и надигайки глава успях да видя, че звъни Таня. Изненадах се - как си представяше да вдигна предвид позата. Дори да се изтъркалях от дивана нямаше как да го бутна от масата. Но телефонът продължаваше да звъни. Минаха минути, мелодията не спираше. Вече започнах да си мисля, че това е някакво допълнително наказание. В този момент чух как външната врата се отключва. Изтръпнах, очаквайки да влезе Ани, но не, оказа се майка й. Влизайки в хола дребната съседка ми се усмихна и вдигна телефона. Вече знаех какво ще последва - наказание за неразрешен контакт. Все пак се заслушах в разговора. Ирина се представи и се извини, че вдига тя телефона. След това обясни, че изглеждам много зле и има опасност да колабирам. Изненадващо тя остави GSM-а на масата и отново ми се усмихна: "Ники, Таня се съгласи да те развържа за малко." И за моя радост се зае да развързва възела, който свързваше стегнатите на глезените крака и белезниците на ръцете. Беше болезнено, но съвсем скоро усилията й се увенчаха с успех. "Няма да ти махам въжето на краката, а за белезниците ключето е у Ани", извини ми се тя. Благодарих й, докато краката и ръцете ми се възстановяваха. Ирина седна до мен, погали ме по главата и ми каза: "Знам, че не ти е лесно, мила. Тръгнала си по тежък и дълъг път. Дано не съжаляваш." Зарадвах се на това, че седна до мен, защото най-после имах с кого да поговоря (с Таня беше немислимо, а Руми и Ани сякаш не се вълнуваха толкова от моите мисли и чувства). Така реших да излея душата си пред Ирина, която познавах едва от два часа: "Много искам да съм жена - живея с тази мечта още от пубертета, когато по улиците се разхождаха девойки по лъскави чорапогащници. Ох, как исках да съм като тях. Започнах да крада бельо от жените в семейството ми на 13 години. Мастурбирах в чорапогащниците на майка ми, вадех сутиени от кофите с пране и ги слагах. Прочитах и препрочитах всички женски списания вкъщи. След това се сдобих с мои дрехи - чорапи и чорапогащи. И въжета. Ходех на училище с женските дрехи под моите и поглъщах съученичките с очи. Ох, как исках да съм жена..." Разплаках се, толкова силни бяха чувствата и спомените ми. Съседката слушаше мълчаливо, а когато потекоха сълзите ми взе главата си в скута си и промълви: "О, Ники, няма надежда за теб...." "Защо?", попитах още хлипайки. "Ти си родена за робиня, а истинските господари, каквато безспорно е Таня, изпитват най-голямо удоволствие да пречупват хората, да смазват волята и съпротивата им. А ти, тъй като мечтаеш точно за това не приемаш униженията и мъченията за нещо необичайно. И следователно Таня и другите ще правят наистина ужасяващи неща с теб, за да те видят плачеща и молеща." След монолога на Ирина и двете замълчахме - всяка беше потънала в собствения си свят от надежди и страхове. Стояхме безмълвни поне десетина минути, след което съседката и вече приятелка промълви: "Ники, тръгвам, трябва да те вържа отново, така обещах на Таня." Разплаках се отново. "Не плачи, миличка, ще те завържа на леглото ти, ела там ще е по-добре." Все още вързана и подскачайки отидох до спалнята. Руми махна кувертюрата на леглото и отмести одеялото. Показа ми да легна в средата му обърната настрани, като след това събра ръцете ми зад гърба и завърза белезниците за въжето, стягащо глезените ми - беше доста по-отпуснато от варианта на Ани, но все пак не можех да се освободя сама. "На леглото можеш да се търкаляш от страничната поза, в която си в момента, на корем. Така ще можеш да се раздвижваш. Хайде лека нощ, ще ти спра лампата, за да поспиш." "Благодаря ти, Ирина, ти си истинска приятелка", отговорих й докато се намествах. А тя се разплака и излезе. Целувки Niki

Приключенията на Николета 17 - съседката

Здравейте на всички,

Публикувам и 17-атат част от разказа за Николета:

Останах сама с Фешън Тиви. И зачаках. По екрана се сменяха ревю след ревю, а никой не идваше. Не знаех колко е часа, а скоро започнах и да се схващам. Корсетът и неудобната поза правеха дишането ми истинска мъка. Разбира се той имаше и положителен ефект - не чувствах никакъв глад или жажда, не ми се ходеше и до тоалетна. Можех само да чакам. А мислите минаваха през главата ми една след друга: дали бях робиня? Ами разбира се - нищо не зависеше вече от мен: кога ставам, кога лягам, къде работя. Парите ми щяха да отидат при Таня, тя щеше да определя гардероба и диетата ми. Дори самият факт, че за мен тази вечер щеше да се грижи тийн съседката ми Ани показваше колко много се е променил живота ми. Лошо ли е това? Не можех да преценя. Истината беше, че промяната ми харесваше, но дали не ставаше прекалено бързо и необратимо? Не знам. Потънала в тези мисли заспах, въпреки неудобната поза.

Събудих се изведнъж от шума на отключване на вратата. Отворих очи и успях да видя, че Ани влиза с бърза крачка. Беше още с черната плисирана пола и нежнорозовия чорапогащник, който й стоеше много сладко. Казах й го, а тя дойде и седна до главата ми. "Благодаря ти, Ники, много си мила. Искам да ти кажа, че цял живот съм си мечтала за сестра. И сега, когато Руми ме повика навън, а Таня ми даде ключетата от корсета ти почувствах, че за първи път ще отговарям за нещо толкова важно. Не е ли прекрасно. Ох, имам толкова много идеи, обещай ми, че ще си сбъднем всички ... " И съседката продължаваше в същия дух още и още. След около пет минути се усети и ме попита как съм. Описах й положението си, че съм схваната и не чувствам нито ръцете, нито краката си, че едвам дишам , но тя не се трогна: "Таня държи да си получиш наказанието. Иначе как ще се научиш." В този момент се звънна, а Ани скочи с вик: "Сигурно е мама, обеща да дойде, за да те покажа!" Извиках: "Ани, недей!", но вече беше късно. Ани отвори вратата и в апартамента влезе майка й. Почти не се познавах с нея от преди - тя винаги избягваше контакти и рядко се засичахме по стълбите. Беше дребна и слаба жена на около 45 години, с къса тъмнокестенява коса, но с много красиви зелени очи. Облечена беше с черен лъскав анцуг и сиви маратонки. Имаше вид на скромна жена, която не обича много да общува извън семейството - истински антипод на Ани.

Тя застана пред мен и се представи: "Приятно ми е, Ирина." Тъкмо щях да се представя и аз, когато Ани започна да дърдори: "Мама, той, опс, тя се казва Ники. Виж, какво прави шефката й с талията й. Направила й е правила и диета, държи я вързана по цяла нощ, а през деня някой друг следи за действията й. Тази вечер съм аз ..." "Добре, мила", обърна се Ирина към дъщеря си, "а ти какво направи за Ники? Донесе ли й нещо за пиене и хапване?" "Не, мама, Ники е с максимално пристегната талия и според Руми няма как да поема храна и вода днес. Пък и е наказана", допълни с жесток блясък в очите Ани. Майка й ме погледна и въздъхна: "Е, щом си наказана, значи няма как да ти облекчим живота." "Моля ви, развържете ми за малко ръцете и краката, белезниците са прекалено стегнати и ще ми направят рани", започнах да се моля аз. Ани ме перна през лицето и извика: "Тихо, кой ти е позволил да говориш? Мамо, това е ново неподчинение. Как да я накажем за това нахалство?" Ирина се отдръпна изненадано от дъщеря си: "Мила, та тя помоли за малко милост, да й сторим това добро?" В този момент Ани изпадна в истерия и закрещя: "Няма милост, тя е моя и ще правя каквото си искам с нея, чуваш ли, мамо, чувааааааааааааааш ли? Чуваш ли, чуваш ли?", след което премина в хлипове и се хвърли в прегръдките на майка си: "Моля те, мамо, нека страда, нека види какво е болка, нека съжали, че се е раждала, моля те...." Не смеех да мръдна, тази сцена допълваше агонията в китките глезените и талията ми.  Ирина галеше Ани по главата и й шепнеше нещо успокоително. След малко Ани спря и обърна все още мокрото си от сълзи лице към мен: "Имаш късмет, че мама беше тук, но един ден ще съжаляваш, че си се родила.", след което се запъти към вратата: "хайде, мамо, да си ходим." За миг двете излязоха от апартамента и ме оставиха сама, вързана и безпомощна.

Целувки

Ники

Googe +

Здравейте на всички,

От скоро имам акаунт и в Google+ - Niki Jones. Ако искате намерете ме и там, ще се радвам на всеки приятел или приятелка :)

Иначе не знам какво ново да пиша - нямам кой знае какви приключения освен няколко видеочата миналата седмица. Много ми харесва да се глася за тях - тоалет, грим, перука и да получавам комплименти след това :) А ако има и BDSM част още по-добре. Преди време бях писала, че имам господар - той обожава да ме разиграва пред камерата - направи това, направи онова, застани така, вържи се така ... Но уви той няма камера и не мога да виждам неговата реакция. Дано скоро си вземе.

Това е засега
Целувки и ви чакам тук или в Google+
Niki

Подготовка за работа (премяната на Ники)

Здравейте приятели и приятелки,

Отдвана не съм писала на сайта, но уви не ми остава много свободно време. Днес съм в много секси настроение и затова рано сутринта си направих една фотосесия, която искам да ви споделя.Тя представя най-общо как се обличам преди работа и какво нося в осемте часа на работа под така омразните ми мъжки дрехи:

Това е подготовката - черни силиконови чорапи, черен чорапогашник на голо, "животинското ми боди" и сутиен, който не се вижда.

Първата стъпка е веригата около талията. Вече от поне 12 години се пристягам и наистина да чувстваш метала е много приятно. А ако знаете, като я махна в края на деня какви хубави белезчета има :)

Втора стъпка е да стегна основата на бедрата с тези чудесни червени въженца.

Трето прекарвам въжетата между краката си и ги поставям между бузките :)

Като четвърта стъпка краищата прекарвам през веригата от към гърба.

И завръзвам краищата на въжетата отпред. Така на всяка крачка те се стягат в основата на бедрата и същевременно дърпат веригата на талията и ме стесняват още повече (Niki не трябва да забравя, че да си жена изисква жертви).

Шесто използвам още едно въже, за да вържа основата на бедрата. Целта е по-малки и фини дамски крачки.

Добавяме впита черна рокличка, имитираща кожа.

Все пак трябва и нещо по-прилично - черна права пола до коляното и Niki вече кръстосва крака :)

Ето и финалния резултат с любимия ми корсет. Хайде към офиса ...

Ще се радвам да ми пишете на и-мейла (nikoletasis@hotmail.com) или тук като коментар какво мислите за горното преобразяване.

Целувам всички
Niki

Приключенията на Николета 16 - корсета

Здравейте приятелки,

Публикувам още една част от разказа за Николета. Дано ви хареса поне толкова, колкото на мен, като писах J:

В този момент се звънна на вратата. Замръзнах - нямаше как да отворя - бях още с дамските дрехи и токчетата. Странното беше, че и Ани и Руми ме гледаха, дори последната ме покани с ръка да отворя. Приближих се към вратата и попитах: "Кой е?" "Ники, отваряй, защото съм бясна!", чух добре познатия глас на Таня. Отворих й веднага вратата. С нахлуването й и Ани и Руми се изправиха. "Аха, събиране по женски, значи?", попита тя, след което настана мълчание. Никоя от нас не знаеше защо е толкова ядосана. Накрая вродената бъбривост на Ани надделя: "Здравейте, аз съм Ани. Съседка съм на Вашата Николета." Шефката не й отговори, а приближавайки се към мен изригна: "Така значи, вече се хвалиш с новото си амплоа? А забрави ли за правило 7: Ще контактуваш, вкл. по GSM-а само с одобрени от Господарката ти хора. За целта за всеки ще искаш изрично разрешение? Ще съжаляваш, обещавам ти!" Опитах се да й обясня случая, като помолих Руми да потвърди, че Ани сама е дошла. Руми не ме и погледна и каза: "Таня, искам да отбележа и наказание за непристойно излизане от колата!" Последната само ме изгледа продължително и процеди: "Събличай си полата и блузата веднага!" Подчиних се, въпреки че ме беше срам от Ани и Руми и свалих дрехите си. Ани понечи да мръдне, но Таня я спря: "Стой тук, сега ще видиш какво ще се случи с твоята Ники!" Застанах пред шефката по кафяво боди, чорапогащник и токчета. Таня обхвана талията ми с ръце и стисна: "Да, дами, личи си, че коланът и полата с висока талия вършат добра работа, Но мисля, че вече е време да посветим Ники в корсета." Никога досега не бях носила истински такъв, но разбира се бях гледала различни модели в интернет. В този момент Руми извади една истинска червена прелест от голямата си чанта: Корсетът беше с тъмночервен на орнаменти, като се закопчаваше отпред с метални кукички и халки. В горната си част имаше черен пух, който се връзваше със завързания черен шнур за пристягане отзад.

Таня взе корсета от Руми и започна да го поставя, вдигайки нагоре ръцете ми: "Дами, новият аксесоар на Ники е с метални подсилени банели, а не с пластмасови, като евтините корсети в магазините. Закопчаването отпред е с кукички, като към всяка ще прикрепим по едно миникатинарче, което ще възпрепятства свалянето му!" Докато говореше тя сложи корсета на талията ми и започна да закопчава споменатите кукички една по една. С всяка следваща усещах как коремът ми се прибира. За последните две трябваше Таня да положи повече усилия и не се сдържа: "Ники, от днес ще минеш на истинска салатена диета... Не, че ще можеш да хапнеш нещо повече с новата придобивка!" Кимнах, а Руми подаде на Ани малко найлоново пликче: "Ани, мила, тук са катинарчетата, ще ги щракнеш ли на Ники?" Ани с усмивка се зае да ме заключва и когато затвори и последното попита: "Готово, а кой ще държи ключетата?" Таня й се усмихна: "Искаш ли ти да поемеш тази отговорност? Преди да ми отговориш имай предвид, че ключетата са уникални и не могат да се копират, така че само ти ще отговаряш за талията на Ники!" Съседката изписка от удоволствие и прибра пликчето с ключетата в малко джобче на черната си плисирана пола: "Супер, това е, като да си имаш домашно котенце!" Руми и шефката се засмяха на сравнението, след което последната продължи: "Дами, сега идва най-хубавото на корсета - пристягането! Ники донеси табуретката и легни на корем върху нея!" Направих, каквото поиска и легнах с лице към пода, като се подпирах на ръце и колене. Таня ме плясна веднага по дупето и спомена нещо за "кой ли ще се радва на тази прелест", след което се обърна нежно към Ани: "Ани, твоето котенце е малко напълняло. Ти първа ще се грижиш за талията й. Вземи двата края на шнура в средата в едната ръка, опъни и започни да стягаш от към всеки край!" Ани се зае да дърпа съгласно указанията и да свива още повече талията ми. Руми се приближи, погали ме по косата и рече успокоително: "Мила Ники, корсетът е като броня за жената - особено този модел ще подобри стойката и фигурата ти. Винаги мисли за голямата цел!" Междувременно Таня показваше на Ани как да дърпа шнура, подпирайки се с коляно на гърба ми. Този метод допълнително ме притискаше и позволи да ми съкратят талията с още един два сантиметра. Накрая Руми и Ани държаха шнура, а шефката го завърза на красива фльонга. Помогнаха ми да стана и ми наредиха да се разходя пред тях. Докато стоях права се чувствах само малко неудобно, но с първите ми движения усетих, че не ми достига въздух. Напрягах гърдите си, но уви, само усещах как с всяко вдишване металните банели се забиват в кожата ми. Руми разбра първа, че съм почти пред колапс и ме сложи да седна на табуретката, при което долната част на корсета се заби болезнено в корема ми. "Ники, корсетът в началото ще ти помогне да започнеш да правиш само най-необходимите ти движения. Знаеш, никоя уважаваща себе си дама не ръкомаха или тича. Като начало Ани ще преценява колко дълго ще стоиш с него и колко да те стяга. Разбира се моето желание е бързо да има видими резултати с талията ти. След това аз и Руми ще продължим пристягането докато не постигнем мечтания резултат, а именно, който и да те погледне да ахне и да помисли: горката девойка, дано не се счупи. Пожелавам ти успех." Едвам си поемах дъх по време на монолога на шефката. След като тя свърши сякаш и трите жени очакваха да кажа нещо. В този момент от мен сякаш се отдели въздишка: "Както кажете, господарки мои!" Таня се усмихна, а Руми и Ани изпискаха доволно, сякаш са чакали точно тези мои думи. Двете ми колежки отидоха да си говорят в коридора, а през това време Ани ми помогна да си облека отново полата (ризата нямаше как да сложа, тъй като беше по тялото и останах по корсет). През цялото време ме галеше по косата и ми обясняваше как ще станем неразделни и колко неща ще правим заедно. Можех само да кимам и да дишам учестено. Изведнъж прозвъня телефон. Ани вдигна и започна да говори с майка си, като й обясняваше къде е и какво прави с мен. Слушах с ужас и най-малките подробности, но нямах въздух дори думичка да кажа. Ани затвори, наведе се и ме целуна по устните, като каза: "Хайде, мое коте, трябва да се прибирам. Довечера ще дойда да ти отпусна корсета ... или пък да те стегна! Хайде чао." И изскочи от вратата.

Таня и Руми се върнаха при мен гледайки ме как корсетът буквално смазва талията ми. Този път Руми започна: "Ники, сега ще те оставим сама. За наказание за грешките ти от днес ще те завържем, като Ани ще мине довечера да те сложи да си легнеш. Гледай да поспиш, защото утре имаме още задачи. За да не ти е скучно ще ти оставим включен телевизора на Фешън Тиви." Слушайки колежката Таня започна да ми сваля полата. След като я махнахме ме сложи да легна по корем на канапето в хола, като главата ми беше обърната към телевизора. Руми й подаде розово въженце, с което шефката събра и завърза краката ми при глезените и коленете.  След това ми постави черните ръкавици от приключението с Галя по-рано днес и щракна белезниците на китките зад гърба ми така, че късата верижка мина през въженцето на глезените ми. Лежах по корем с вдигнати крака назад, които ползваха ръцете ми като контрапункт. В интерес на истината трябва да призная, че не беше чак толкова стегнато и можех да сменям натоварването. Разбира се тези минимални движения в никакъв случай не ми позволяваха да стана от дивана, можех единствено да се търкулна от него.

Както обикновено при разделите ни Таня се наведе и ме целуна по устните, а Руми шумно ми пожела приятна вечер. Двете излязоха и заключиха вратата от вън.

Целувки

Niki

Приключенията на Николета 15 - включване от тоалетната в мола :)

Здравейте на всички,

В момента съм облечена с кафява права пола до коляното, лъскав чорапогащник 20 Den, телесен цвят, кафява боди, четрен кожен сутиен, червен стегнат корсет. Краката ми са вързани с червени въжета. Намирам се в тоалетната на един мол и ще остана тук така в следващите часове – ако имах и господарка… удоволствието или мъчението щеше да е пълно. Ако има желаещи – знаете как да ме намерите J

А и ето следващата част от разказа за Ники. Приятно четене и целувки.

Разделихме се и слязох с асансьора в подземния паркинг, като седнах в колата и зачаках колежката. Руми пристигна след малко запъхтяна и седна до мен: "Ники, страхотно изглеждаш - дрехите ти стоят като излети. Карай към апартамента си!" Тръгнахме и по пътя се опитах да разбера какво ще правим. Странно, но разговорливата ми бивша и бъдеща колежка мълчеше. Не отговори и на притеснения ми въпрос как ще се вмъкнем без да ме видят съседите. Паркирах на съседната пряка от блока и изгасих. В този момент Руми откопча колана си и ми смигна: "Чакай ме тук, сега ще се върна." Нямаше какво да направя - зачаках отново. След 10-ина минути Руми се появи и не беше сама: с нея беше Ани, облечена с бяло пухено яке и черен клин, а на краката си имаше най-сладките черни ботички на поне 10 см. платформа. Руми отвори моята врата и ме подкани: "Хайде, Ники, отиваме у Ани на клюки по женски." "Ама, Руми ...", започнах аз, но Ани ме разоръжи с най-хубавата си усмивка: "Ники, хайде, ще е супер яко!" "Добре тогава!", зарадвах се аз на хубавата си тийн съседка и излязох от колата. Двете дами се засмяха, а Руми ме скастри след това: "Ники, това не беше никак фино излизане - ако имаше бельо всеки щеше да го види! Дръж си краката плътно прибрани, като си с пола! Отбележи си наказание за довечера." "А, може би това е била целта ти, Ники", продължи да се смее Ани и ме хвана под ръка.

За мой ужас на входа на блока се засякохме с домоуправителката - запазена жена на средна възраст, която изхвърляше боклука. Тя се поздрави с Ани, след което се загледа в мен. Аз се свих, надявайки се макиажните умения на Таня да са заличили максимално чертите ми. Очевидно притеснението ми си пролича, защото Руми опита да завърже някакъв разговор за децата, които драскат по стените. Ефект нямаше - домоуправителката продължи да ме гледа в очите, след което изведнъж процеди: "Няма да позволя изроди в моя блок."  И трите стояхме смаяни докато ни отминаваше.

Ами сега - какво щях да правя - очевидно домоуправителката щеше да вземе някакви мерки. Ани първа излезе от шока и ни набута бързо във входа. За щастие не засякохме друг съсед по стълбите и се "спасихме" в апартамента на Ани. Съблякохме си якетата и влязохме в хола, където Ани ни сипа по кафе. И трите бяхме страшно възбудени от случката преди малко и се надпреварвахме да поставяме версии и предположения за измъкване от ситуацията. Накрая се спряхме на версията за маскарад, дори си направих снимка с Руми и Ани, които си сложиха коледни шапки. Решихме довечера Ани да покани домоуправителката и да й обясни за проекта й в училище, като й даде телефона на Руми, която щеше да играе ролята на учителката.

И трите бяхме напълно уверени, че версията ще мине и ще запазим тайната ми. Продължихме с клюки за най-различни неща - съседи, колеги, колежки. Ани ни разказа за новото си гадже, дори ми предложи тримата да излезем някоя вечер. Много се смяхме на наивния ми въпрос - "с Ники или Ники искаш да излезем".  Така в приказки и закачки премина следобеда. Вече към 17 часа навън се стъмни и с Руми станахме да си ходим, защото родителите на моята тийн съседка щяха да се приберат всеки момент. Ани беше много разочарована и за довиждане изтръгна обещание от мен да й гостувам в най-скоро време и да мерим дрехите й.

Вече на стълбите Руми се насочи към асансьора. Качихме се на моя етаж без да се срещнем с никого, отключих апартамента и влязохме. Гледах бъдещата си колежка с въпрос в очите. Тя разбра погледа ми и само каза: "Чакаме Таня!" Седнахме на дивана, пред кутия шоколадови бонбони, които бързо започнаха да намаляват. Вече към 18.30 се звънна - заклатих се към вратата (Руми изрично ми забрани да си махна токчетата) и отворих. Оказа се Ани, която нахлу като вихър вътре. Беше си сменила черния клин с черна плисирана поличка и плътен розов чорапогащник, който подчертаваше дългите й крака, обути също с розови чехли. Блузата й беше тип поло, също розово. Ани запърха около нас и заобяснява как и майка й щяла да говори с домоуправителката по нашия въпрос. Аз се намръщих  - не исках още хора от блока да знаят моята тайна. Съседката ми усети погледа ми и изстреля: "Ники, защо се цупиш, нали целта ти е постоянна промяна?" Не бях мислила в тази посока. Безспорно настоящето ми положение ми харесваше, но пък постоянна промяна? В този момент Руми прочете присъдата ми: "Да, Ники, нали имаш договор с Таня? Не мисля, че ще ти позволи каквито и да е волности или връщания назад." "Какъв е този договор, искам да го видя?", замоли на свой ред Ани. Руми се усмихна и ме помоли да цитирам 10-те правила. Нямаше как започнах:"Трябва да нося чорапогащник и високи токчета непрекъснато." Тийн съседката ме прекъсна - "Супер и аз обожавам чорапогащниците и токчетата - предлагам да си ги сменяме. Харесва ли ти розовия ми сега?" Трябваше да й призная, че й стои супер и, че с радост бих го пробвала. "Имам още един чифт - малко по-ярък, ще го пробваме утре, като ми дойдеш на гости. Давай нататък!", беше нареждането. "Трябва да съм гримирана между осем и десет вечерта...", "... с червило, сенки и фондьо тен", допълни ме услужливо Руми. "Уау, и аз се гримирам редовно, но мама не ми дава да ходя така в училище. Какви сенки имаш, спирала ...". Руми я прекъсна "Ники после ще ти покаже съкровищата си. Освен това Таня може да й нарежда да й поставят перманентен грим. Това трудно ще го скриеш!" И двете се разкискаха, а аз започнах да треперя, осъзнавайки колко големи са промените през последните няколко дни. "Има ли нещо за дрехите?", попита Ани. "Да", отвърнах, "мога да обличам само рокли и поли. Панталоните са ми забранени вече." Тук Ани беше изненадана: "Дори в студа навън? Боже,  сигурно замръзваш?" "Да, но Таня няма нищо против Ники да е с два чорапогащника, така ще се стопли", разясни колежката ми. "Разрешени ли са вълнените чорапи поне?", беше следващия въпрос. Тъкмо щях да потвърдя, когато Руми каза: "Не, Таня одобрява само найлонови!" "Не знаех за това", споделих, а колежката ми ме увери, че съвсем скоро ще разбера и други подробности. По молба на Ани продължих с правилата, като реакцията й на забраната за поддържане на интерес към "мъжките" теми беше: "Ами, разбира се, коя мацка гледа изобщо футбол?!" "Правило 6 е ...", започнах следващото, когато Руми ме прекъсна: "Ники, ти още ли не си се абонирала за Cosmo и другите? Шефката ти ги обожава. Ани, ти нямаш ли последния брой?" Оказа се, че го има и ще ми го донесе, за да попълваме някакви тестове за моден вкус и любима сексуална поза. Трябваше да обещая да й давам моето списание, когато се абонирам, което направих с удоволствие.

Нова поличка

Здравейте на всички,

Бързам да се похваля - вчера ходих на шопинг и си имам две чудесни нови придобивки. Но да караме поред:

- бяла кожена поличка с голям цип. Като я купувах мислех, че ми е малка (знаете, че обичам тесните дрешки), но се оказа, че ми пасва идеално. Къса е и не ми ограничава много крачките, но пък е ефектна. Бих излязла с нея, въпреки че не знам с какви обувки да я комбинирам – моля ви за съвет J
  - корсет от тъмно син плюш – проблемът е, че нещо не мога да го нагодя - уж е underbust, пък има място за малък бюст (банлеите се огъват по странен начин)... сега съм го сложила по-надолу, но предните банели малко стърчат.

Разбира се имам още шарено боди, безцветен чорапогащник и черно клинче. Изпращам и снимка за мнение :)

Целувки и хубав ден
Niki

Self-bondage + снимки

Здравейте на всички,

Бих искал да споделя нещо по темата self-bondage. Отдавна съм запалена по нея (честно казано веднага след фетиша по дамски чорапогащници в ранните ми тийн години). Всичко се зароди от снимките на красиви жени (по-често облечени с поли и чорапи J) завързани по най-различен начин. Бяха толкова секси и толкова исках да приличам на тях, че започнах да пробвам различни видове връзвания. От начало само глезените и ръцете зад гърба, после минах на вериги и белезници, а накрая вече висях на най-високото стъпало на алуминиева стълба, като шията ми беше опъната нагоре между краката на стълбата, както и краката отвън (получаваше се доста болезнен и опасен баланс). Правила съм си и доста други експерименти, които обаче отнемат доста време, което уви никога не стига.

Затова реших, че както мога да нося дамско бельо и дрехи, когато излизам, мога и да добавя въжета. Ще ви покажа любимото си връзване в областта на талията, дупето и бедрата, което нося и в момента J:

Първата стъпка е да си облека чорапогащник и боди над него. След това стягам талията с верига за куче (или кучка по-скоро), която мога да заключа и с катинарче (оставяла съм ключето вкъщи, което е доста рисковано ако нещо стане), за да подсиля усещането. Взимам две червени въжета и ги увивам и завързвам веднъж около основата на бедрата. Другият край на въжето прекарвам през веригата зад гърба ми, след което кръстосвам с въжето от другото бедро. Издърпвам ги отпред на коремчето, след което прекарвам всяко през клупа в основата на бедрото и завързвам за веригата. Ефектът е, че на всяка крачка усещам придърпване и стягане около бедрата и талията, което е особено приятно ако съм възбудена. Напомня ми и, че съм сиси, което заслужава да живее в ограничения (дори съм играла футбол така…)

На снимките, които качвам допълвам горния вариант с белия ми underbust корсет (който поставям на талията върху веригата) и кафява пола. Под полата в основата на бедрата завързвам и още едно въже, което пък ограничава крачките ми (много харесвам малките крачки на жена с тясна поличка и токчета – ефект, който няма как да постигна по друг начин). Уви днес няма как да добавя и токчета, но надявам се скоро да имам тази възможност.

Целувки

Niki

P.s. Ще се радвам да ми дадете съвет и идеи за други self-bondage техники, които ще изпробвам с удоволствие, както и за мнение за снимките J

Ники излиза на светло :)

Здравейте на всички,

Имам малко време сега и реших да опиша днешното си приключение:

Днес реших отново да изляза като жена. Станах много рано и се преоблякох в мазето. Сложих си:
- черни силиконови чорапи
- черен 60 den чорапогащник
- черно боди с ръкави и дантела на бюста
- червено-черен сутиен
- червен корсет с банели
- черна права пола
- тъмносини ботуши на 10 см. токче
- черна плетена шапка и черно-бял шал, с който закривам половината си лице.

Излязох и разбира се изпуснах автобуса. Предният път се върнах и си сложих панталона, но този път реших, че е време за приключения. Доклатих се на токчетата до спирката - ясно е, че нямам много практика, уви и зачаках. Автобусът се забави, събраха се хора, част от които почнаха да ме оглеждат. Пробвах да си вдигна шала и яката на якето нагоре, но продължавах да усещам погледите (част от които и мъжки - не мисля, че бях толкова секси, все пак полата ми е до коляното, но пък с ботушките ставам доста височка:))
Най-после рейсът дойде. Качих се и седнах най-отзад. Сложих си раницата върху коленете и се успокоих. След около 40 минути на другия край на София слязох и тръгнах към работата. Оказа се много трудно - от седенето краката ми се бяха отпуснали и токчетата ме затрудниха. Между два блока спрях, извадих панталона и обувките си от раницата и се преоблякох. Беше неловко, защото докато бях боса се появи едно куче, което ме гледаше доста изненадано...

С две думи - приключението беше готино, но може би ми трябва нещо по-екстремно. Разходка с друго сиси или ...? 

Целувки
Niki

П.с. Ако някой иска може да ме намери в скайп на: Nikoletasis или по мейла: nikoletasis@hotmail.com


 

Skype - Само днес

Здравейте приятели,

Днес съм в особено настроение и в резултат се нагласих, както трябва:
- рокля
- високи токчета
- бельо (чорапи и чорапогащник)
- грим!

Който иска да ме види в подробности, нека ме намери само днес в скайп: Nikoletasis

Целиувки
Niki

Приключенията на Николета 14

Здравейте мили мои,

Не съм писала отдавна, може би, защото няма много нови неща около мен. С новия ми господар рядко се чуваме / виждаме по скайп, съответно няма нови приключения. Купих си няколко нови неща, но нямам време да ги нося. Затова пък разказът за Николета върви. Ето и 14-ата му част, след която ще излезем малко от „офис средата“:

Отпуснах се назад и погледнах през отвора на бюрото: Иванов беше извадил бикините на Таня и ги душеше шумно, а тя му се усмихваше  докато прехвърляше крак върху крак - кожената й пола се беше вдигнала и откриваше гледка към най-прекрасните бедра в чорапогащник, които бях виждала. Какво ли не бих дала да съм като нея...

"Хайде, Иванов, разходи се до тоалетната, че имам да поговоря с Галя." Изненадващо Иванов сложи бикините в джоба на сакото си и излезе без да обели и дума. Вратата тъкмо се беше затворила и Галя започна да говори: "Танче, от къде намери това бижу? Страхотна е, не съм преживявала такова нещо от години. Сякаш се подмладих с 20 години. Ники, къде си се упражнявала?" Сигурно щеше да продължи още, ако шефката не беше я прекъснала със смях: "Галя, дай да освободим нашата най-нова колежка, че ще се схване под теб?" "Разбира се, как не се сетих", отговори HR директорката и свали белезниците и въжето от краката ми. Изпълзях бавно от под бюрото, защото кръвта се връщаше в ръцете и краката ми, като ми причиняваше силна болка. Галя ме подхвана и ме сложи да седна на нейния стол, усмихвайки ми се. Таня също стана и извади от чантата си мокра кърпичка, с която започна да почиства лицето ми от "соковете" на колежката си. "Ники, да знаеш, това ще те подмлади с няколко години - не, че имаш нужда", шегуваше се тя, докато ме гримираше наново - основа, малко руж, сенки и отново от "специалното червило". Междувременно двете си говореха за моето повторно назначаване. Разбраха се, че заплатата ми ще се изплаща по сметка на Таня, а самият процес по подбор ще е от два етапа - интервю с HR и интервю с Таня и нейният началник. Решиха, че интервюто с HR ще е уж сега с Галя, която щяла да запише положителна оценка на кандидатката. По отношение на второто интервю, обаче имаше проблем. Галя предупреди, че Чилов (началник на отдела и на Таня) бил много подозрителен след напускането ми преди изтичането на 6 месечния срок - бил я питал за причините и дали Таня изобщо се справяла с отдела: "Ох, Танче, той те познава само като работохоличка, но се съмнява в лидерските ти качества - смята, че не общуваш достатъчно с хората. За напускането на Ники му обясних, че на Exit интервюто съм получила добра оценка за теб, но той се съмнява. А сега -  та Ники е почти твое копие..." Стана ми много приятно, че Галя ме оприличава на шефката, въпреки че моето мнение беше доста различно.

"Това животно Иванов не може ли да му повлияе?", запита шефката. "Може, но ще иска нещо от теб или от двете ви", беше неприятният отговор. Шефката беше категорична: "Не бих го докоснала дори, камо ли Ники!" "Хм, знам, че сега е на вълна садизъм, поне в такива сайтове виси по цял ден.", разкри шефката на човешките ресурси. "Ок, ще помисля", отвърна шефката, "а интервюто с Чилов нека е след няколко дни." В този момент стана и ми каза да я последвам. Галя ме разцелува по бузите и ми спомена, че в HR-а съм добре дошла. Благодарих й и излязохме.

Таня се насочи към асансьора, а аз я последвах. Качихме се в празната кабинка, където тя натисна Stop бутона и сподели: "Ужасна сграда - няма къде да се скриеш за малко." Съгласих се и попитах какво ще правим сега. "Отиди при колата - след малко ще пратя Руми при теб."

Целувки

Niki

Вече робиня...

Здравейте приятелки,

Днес искам да Ви се похваля с две неща:

Първото е, че се сдобих с нов корсет – черен, кожен, с банели. Ето и снимката (към момента не мога да кача снимката, надявам се по-късно :(:

Страхотен е, а както ме и познавате вече съм с него. За разлика от предния е по дълъг и покрива напълно бюста ми и част от ханша J

Единственият проблем е, че е кожен и има лека разтегливост. Размерът е XL и ми е малко голям та се чудя какво да правя. Пробвах какви ли не начини да го пристегна повече, но не става. Краищата с връзките се допират и повече не може да се стегне. Имате ли други идеи, защото иначе ще трябва да … напълнея J, за да ме стяга както трябва? Сериозно, ще се радвам на всякакви предложения.

Втората хвалба е далеч по-сериозна. Вече си имам господар, ура. От доста време си търся господар или господарка, които да ме насочват в sissi-приключенията ми. И накрая намерих. Първо си писахме по мейла, а вчера направихме скайп сесия. Първоначално бях с новата си червена рокля, от която ви изпращам снимката, заради която ме хареса (малко е орязана, за да мине едно ограничение, за което се извинявам) (към момента не мога да кача снимката, надявам се по-късно :(:

След това се преоблякох с виолетов плътен 50 Den чорапогащник, черна пола с висока талия, син дантелен сутиен, черно боди с ръкави, прозрачно отпред, синьо шалче и черна перука. Сложих си фон дьо тен и червило. Разбира се бях на черните си платформи, което беше едно от мъченията, тъй като са 40-и номер и не мога много да ходя с тях, защото ми убиват. С една дума – чувствах се наистина красива.

 По време на скайп сесията господарят ми ме накара да се завържа с белезници и вериги в най различни пози, както на стола, така и на земята, последото беше много унизително – особено когато си сложих гаг на устата и трябваше да стоя на колене , а лигите ми да капят отпред. Поиска да си сменя перуката с другата, която е розова, а накрая ми поиска да използвам орално един вибратор пред камерата – бях толкова възбудена…. Хубавото е, че ме похвали и надявам се скоро ще продължи и ще ми помага с феминизацията.

Целувки от щастливата робиня

Niki

Приключенията на Николета 13

Здравейте приятелки,

Изпращам ви поредния епизод от приключенията на Николета. Дано ви стопли в зимния ден.

Вече на етажа Таня мина през целия open space, поздравявайки всички и се вмъкна в кабинета на HR директорката Галя.  С Таня се разцелуваха и поздравиха радушно, като ме поканиха да седна на един стол, леко отдалечен от масата за срещи. Както бяхме тренирали, при сядането си, прекарах двете си ръце през дупето, за да не се мачка полата. Кръстосах краката си при глезените и ги прибрах назад и леко в ляво, като ръцете си държах върху коленете. Седях на предната част от стола, далеч от облегалката, опитвайки се да съм максимално изправена, за да ми личи "бюста". Таня седна доволна до мен, а Галя отпред, като ми се усмихна: "Е, Ники, мисля, че добре се справяш." Не очаквах такова начало и блокирах, а двете дами се разкискаха. След малко се успокоиха и Таня започна да ми обяснява: "Ники, Галя вече знае всичко за нашата малка смяна на самоличността. Заедно редактирахме CV-то и мотивационното ти писмо, като тя също горещо ще те препоръча. Но разбира се си има някои условия." Галя веднага пое топката: "Ники, днес ще проведа в този кабинет няколко интервюта, които искам да изгледаш. Идеята ми е да видиш как се държат топ кандидатките и как реагират на очевидно провокативни въпроси, които съответният им бъдещ мениджър може да зададе." Двете отново се разкискаха, което окончателно ме обърка. Накрая Таня реши да ми разясни "условията". "Твоята задача, Ники, е да направиш деня на Галя малко по-весел. Ще те завържем в краката й, където ще имаш специална роля." И отново кикот.

Накараха ме да стана и да мина зад бюрото на HR шефката, като дръпнаха стола й. В бюрото имаше дупка за краката голяма около метър на метър, оградена от дървени плоскости, където трябваше да се свия. Шефката ме предупреди да си пазя полата и единственият начин беше да застана на колене, да се вмъкна и да наклоня тялото си наляво, а събраните си крака надясно. Лицето ми гледаше към стола. Докато се намествах шефката мина пред бюрото и откачи предната преграда. "Ники, дай си ръцете от към гърба", нареди тя и след като я послушах усетих как ми поставя черни сатенени ръкавици, които стигаха малко над основата на китката. Уви радостта от новия аксесоар бързо се смени със страх след като усетих, че Таня събира ръцете ми и ги заключва с белезници. Междувременно Галя клекна и пъхна ръцете си под полата ми, за да свали въженцето от бедрата надолу, където го стегна около глезените. За по-малко от минута отново бях безпомощна, а Таня върна преградата на мястото си: "Ники, виж, тук има малки цепки, които позволяват да гледаш какво става, но те запазват невидима, тъй като си на по-тъмно." Наистина цепките бяха широки около сантиметър и ми предоставяха възможност да следя директно стола, на който седнах на влизане, ако си завъртя главата. Хубавото беше, че стените на тясната ми "клетка" ме подпираха отстрани и не позволяваха да падна. Разбира се, съществуваше вариант да се схвана предвид ограниченото място.

Изведнъж видях хубавата ми шефка да кляка със събрани крака до мен: "Ники, пожелавам ти приятно прекарване, ще дойда да си те взема в края на деня... И да слушаш", намигна ми тя и излезе от стаята.

Останахме сами с Галя, която също клекна при мен. "Ники, надявам се да не ти е много неудобно. Аз не исках да те връзваме, но според Таня си още в началото на обучението си и се налагат такива мерки." Изглеждаше искрена и започна да ме гали по лицето и косата. "Само, моля те, стой мирно като влязат хората и се забавлявай.", каза тя и ме целуна бързо по устните. "Добре, Галя, не се притеснявай, засега не се чувствам некомфортно", споделих аз след целувката, а тя само се засмя.

В този момент на вратата се почука и влязоха някакви хора, които се представиха като Иванов - Началник планиране и Виктория Петрова - кандидат за някаква позиция при него. Галя стана да ги посрещне, като през това време успях да огледам Виктория - дребна мацка на средна възраст с пусната и доста гъста тъмно червена коса. Облечена беше с тъмносиня пола с висока талия, кафяв чорапогащник и тъмносиньо сако на бели точки. Черните й обувки бяха със средно токче - около 6 см. Изглеждаше страхотно за възрастта си, но също и леко притеснена докато сядаше.

Галя седна последна на стола си зад бюрото. Направи ми впечатление, че набра дългата си тъмнозелена пола около ханша и постави двата си крака от двете ми страни. Беше си обула силиконови чорапи с телесен цвят и сякаш нямаше бикини. Докато се чудих дали добре виждам усетих как HR шефката ме сграбчи за косата и дръпна главата ми между краката си - наистина беше гола и избръсната. Веднага чух и изсъскване в лявото си ухо: "Лижи, кучко!"

Значи това означаваше да направя деня на Галя по-весел - орална любов в стая с други хора, без възможност да се помръдна... Нямаше как, заех се със задачата, въпреки че никога досега не бях правила такива неща. Оказа се доста приятно на вкус, а фактът, че беше перфектно избръсната също ми помогна. На Галя изглежда също й хареса, защото се дистанцира от разговора и дори леко учести дишането си. След малко "потекоха и соковете й", които размазаха грима ми - не ми се мислеше как изглеждам, но продължих.

От време на време се заслушвах и в разговора на Иванов и Виктория. Стана ми жал за момичето, мениджърът по планирането сякаш я изпитваше, задавайки й най-неприятните въпроси.  В началото тя отговаряше уверено, но с всеки следващ въпрос се разколебаваше. Нещата "избухнаха", когато я попита: "Какво си помисли, като се облече с тази тясна поличка за интервюто - че ще те възприема за 20 годишна ли?" Виктория скочи, извика в лицето на Иванов, че е простак и излезе тряскайки вратата разплакана. Това не впечатли и за миг мъжа, който се обърна към вече дишащата малко по-учестено Галя: "Позабавлява ли се, Галка?". "Да, Жоро, ставаш все по-брутален. Между другото следващата кандидатка става, така че те моля за сериозно отношение", отговори HR шефката кискайки се, докато отново натискаше главата ми между краката си. 

Изведнъж настана тишина докато чакахме "фаворитката". Иванов си четеше мейлите на телефона, а Галя уж нещо пишеше. Само аз продължавах да забавлявам приятелката на Таня, като постепенно губех чувствителността в краката и ръцете си от неудобната поза. Тъкмо се чудех как ще посрещнат новата кандидатка, когато влезе Таня. "Ооо, малката", поздрави я Иванов, целувайки я по бузата. "Как си, Жоро, пак ли си търсиш секс сътрудничка", отговори шефката. "Да, откакто ми отказа, за да правиш кариера не мога да те прежаля", изсмя се  той, "носиш ли ми изненадата?" "Разбира се, скъпи, ето ти ги, както най-много ги обичаш - бикини след 2 часа фитнес в екип за отслабване." 

В този момент Галя очевидно свърши, защото се разтресе и натисна с две ръце и всичка сила главата ми между краката си. Никога досега не бях виждала такъв оргазъм, дори ми стана приятно, че аз съм причината. След мъничко Галя се успокои, пусна ме и навеждайки се към мен ми прошепна с усмивка: "Страхотна си, Ники, от мен ако зависеше щеше вече да си при мен в HR-a". 

Целувки

Niki