Приключенията на Николета

Здравейте приятели,

От доста време се каня да започна поредица с приключенията на Николета. Това е разказ с малко истински и малко повече измислени моменти. С една дума - неща, които ми се иска да ми се случат, но нямам (засега) или смелост или възможност. Ще се радвам да ви хареса, за да мога да го продължа:

Част 1

Началото на историята ми е, когато  започвам нова работа в мултинационална компания с голяма офис сграда на много етажи. На интервютата разговарях само с мъже, но се оказва, че човекът, който ме одобри напуска и го замества току що промотирана служителка от отдела. Таня е на около 35 години, неомъжена, с дълга, тъмнокестенява, права коса. Висока е около 1,70 м, облича се предимно строго делово - тъмни костюми с поли, тъмни чорапогащници, черни обувки с висок ток, бели ризи, често с жабо отпред. Делова е и не обича да й се досаждат, а и е силно амбицирана да се докаже на новата позиция. На първата ни среща открито изразява съжалението си, че ще трябва да си губи времето да обучава новака, сиреч мен. Веднага я уверявам, че съвсем скоро ще й се докажа, а тя само ме поглежда през очилата си и отсича: "Ще видим, Ники!"
 
В началото работата и задачите са рутинни, аз се уча, а шефката не ми обръща много внимание. Но идва денят Х. На оперативка сме целия отдел, а аз седя до Таня. Под мъжките дрехи съм се облякъл със сив чорапогащник, черно боди и сутиен. В един момент дискусията става доста скучна. Кръстосвам си краката под масата, за да се разсея малко. В този момент поглеждам към левия си крак, който е върху десния и с ужас виждам, че над късия ми мъжки чорап панталонът се е вдигнал и се вижда чорапогащника. Веднага се навеждам, дръпвам плата и закривам гледката. Оглеждам се внимателно, изглежда никой не е забелязал нещо нередно. След това срещата продължава още един час, а накрая шефката, която е взела дейно участие се обръща към мен ми казва: "Ники, ела, моля те, веднага в кабинета ми."
 
В кабинета й има бюро, малка маса за срещи със столове и диванче. Таня ме кани да седна на него, сяда внимателно близо до мен и започва: "Ники, ще съм честна с теб - наблюдавам те вече от няколко седмици, но днес на срещата се  убедих.  В теб има голям потенциал."

Учудих се, спомних си началото на взаимоотношенията ни, което беше меко казано бурно. Разбира се благодарих, казвайки, че се старая. И в този момент тя скочи, удари ми лек, но звучен шамар и кресна в лицето ми "Ники, нищо не разбираш - знам всичко - в момента под панталона си с чорапогашник, а и банелите на сутиена ти личат. … Кажи ми сега: какво да те правя?"
Изтръпнах, не знаех как да постъпя - да отричам не мога, ще каже: "докажи"... Мълчах и гледах надолу към лъскавите й токчета, които подчертаваха тънките й глезени в чорапогащника.
"Добре“, продължи тя, „ще ти дам един последен шанс, но трябва да правиш каквото ти кажа и да си ми на разположение 24 часа в денонощия." В този момент, докато я гледах зяпнал, тя се наведе към мен и ме целуна бързо с тъмночервените си устни, които оставиха върху моите две алени цветчета. Бях в шок, преди малко заплахи, сега целувка. Докато се чудех как да реагирам лицето й отново стана каменно. Извади от бюрото си щипка и прибра косата си на кок, откривайки нежната си бяла шия.

"Първо, искам в началото на всеки работен ден да ме чакаш тук с чаша кафе и френски кроасан. След това ще ми казваш с какво си облечен под дрехите, а аз ще преценявам дали това е приемливо или не", заповяда, "Ще те улесня за утре - всякакво мъжко бельо ти е строго забранено, а сутиенът трябва да ти е поне един номер по-малък." След това стана и ми каза да я оставя...

Целувки
Niki

Как да не ме разкрият?

Здравейте на всички,

Темата, която ме вълнува не само днес са рисковете от разкриване на втората ни природа. Ще попитате: това пък защо, Niki?

Знаете от блога, че се опитвам максимално често да съм облечена с максимален брой дамски дрехи, бельо и аксесоари. Най-хубаво е, когато съм самичка – тогава мога да се контя с часове, да се гледам в огледала и витринки, да чета „нашите“ си сайтове. Рискът е някой да звънне неочаквано, но тук помага шпионката – ако е нещо спешно винаги мога да се съблека за около 30 секунди и да навлека така омразните ми домашни дрехи (разбира се, ако поканя човека, който звъни ще трябва преди това да „нахвърлям“ нещата на Niki в друга стая). Друг вариант е просто да не отворя и да се скрия. J

Различна възможност е свързана с шофирането по поличка и евентуална катастрофа или спиране от КАТ. Тук рискът от разкриване е най-голям, но вероятността да се удариш в някой, който те познава е най-малка. Ще се посрамуваш малко (само за околните, защото мен не ме е срам от това, което правя) и ще отмине.

Основният ми проблем е, че желанието ми да се превърна в Sissy 24 часа на ден се увеличава все повече. В резултат почти всеки ден под работния панталон, риза, костюм или пуловер имам по нещичко от по-красивия пол. Дори в момента съм със сиво-черен сутиен на мънички квадратчета, черно плътно боди, червения корсет със закачени на него кафяви чорапи, черен чорапогащник 30 Den, черна, къса, права поличка и сребърно коланче на брънки. Всичко ми е леко стегнато  - гърди, корем, дупе, крака и ми е много удобно да седя и да се движа напред назад с малки крачки.

Но рискът е доста голям – възможно е без да искам да си скъсам панталона или ризата и под тях да се появи нещо дантелено J. Или сутиенът и корсетът да повдигнат подозрително ризата отпред (въпреки, че нося максимално прилепнал сутиен без никакви подплънки)… Случвало ми се е и да ме потупат по рамото или гърба и винаги изтръпвам да не усетят презрамките. Варианти има безброй, дано не се стига дотам. Но се чудя какво да направя ако се случи и какво да кажа. Преди, когато носих само чорапогащници беше по-лесно. Особено през зимата винаги можеш да се оправдаеш с някакви проблеми по краката, които решаваш със специални стягащи чорапи. Но сега – май няма.

Какво бихте ме посъветвали – да признавам или да измисля нещо друго? Ще се радвам на всякакви идеи, защото не се знае какво ще става…

Целувки

Niki

Удоволствието да си вързана

Здравейте приятели и приятелки,

Днес искам да ви опиша една скорошна моя   БДСМ / BDSM сесия:

Всичко започва, когато имам малко повече свободно време (за съжаление рядко удоволствие напоследък). Обикновено си пускам първо телевизора на Планета или на Фешън Тв - мацките там са мое, предполагам и ваше, вдъхновение, а и често си "открадвам" по някоя идейка.

След това подготвям тоалета - чорапогащници, боди, сутиен, изкуствените гърди, перука, обувки, както и червило и обеци. Отделно слагам  на дивана в страни необходимите въженца, верижки, катинарчета и белезници.

Кратка въздишка и започвам с чорапогащниците - светлокафяв е долният, а по-тъмен, но все пак в светлата гама е горният. Обожавам да ги навивам и бавно да плъзгам края първо на левия, после на десния крак. И двата са достатъчно дълги - стигат над пъпчето. Само по чорапогащници залепям изкуствените гърди - първо лявата, натискайки с кръгови движения по крайчетата, после и дясната. Раздвиждвам леко торса, за да проверя дали са се закрепили. Да, добре са, но много голички - бързо поставям сиво-червения сутиен, тип корсаж - лягат идеално в чашките. На пипане през него са като истински, аз аз съм вече щастлива.

Идва ред и на бодито с цвят шампанско и широки презрамки. Много си го харесвам, защото се закопчава отпред с цип и кукички (поне 20:)) и стяга много приятно горната част на тялото. Върху бодито слагам добре познатия ви червен корсет - ммммм, трудно се поставя, гърдите го избутват надолу, а преди малко съм хапнала и коремчето ми е пълно. Битката с кукичките отпред е трудна, но аз съм упорита - след няколко минути корсетът е закопчан, а аз дишам по-трудно. Следва завъртане пред огледалото - идеално ... или не съвсем - бързо си слагам малко вишнево червило - да, така е по-добре - мммммм, мазничко на устните, както го обичам.

Бельото е на мен и следва кратка дилема - обувките или роклята? Да - роклята е за финал - бързо скачам в лачените си черни платформи с токче 8 см. Първите крачици са трудни, но пък гледката в огледалото си струва - дупето е изпънато, гърдите също, а стойката е изправена. Леко приклякане и ярко червената ми рокля с широка пола тясна горна част е в ръцете ми. Хоп и се мушвам в нея. Гърдите пречат да премине леко, но след малко е на мен. Бързо слагам новата си черна къдрава перука и медните си обици с клипс.

Идеално, показва новото завъртане пред огледалото. Готова ли съм вече? Неееее, Николета трябва да се помъчи малко след толкова удоволствия:

Сядам на креслото и овивам първото въженце около глезените си. Възел или фльонга? Да, днес имам време - възел. Същото се повтаря над коляното - там остават следи от въжето, затова не стягам много, но все пак нищо не мога да сложа по средата. Увивам дебелата верига около талията и щраквам малкото катинарче. Ключето вече лети към другия край на стаята.

Тънката верижка закачам на възела на въженцето около глезена и я опъвам през краката – те приближават гърдите в ембрионална поза. Щрак - второто катинарче вече е заключено за веригата на кръста, а ключето е при първото на пода, далеч от мен. Не е много удобно, но пък мога да издържа няколко часа...или? Следват белезниците на двете китки и съм готова - чакам. 

Кой иска да ме открие така :)? 

Ограничителни дрехи

Здравейте на всички,

Първо бих искала да се извиня, че цяла седмица не писах в блога и дори пропуснах да честитя на всички дами 8 март. Уви март е тежък месец откъм задачи, така че се налагат жертви.

Днес бих искала да ви напиша за така наречените ограничителни дрехи (не съм сигурна, че преводът ми е правилен - от англ. self bondage clothes). Идеята им е след обличане по някакъв начин да ограничават движенията или поне малко да те изваждат от зоната на комфорт, за да ти напомнят, че не си като всички.

За пример мога да дам много тясна пола тип молив, която ограничава крачките и същевременно се впива в талията ти. Преди няколко дни пробвах черна такава, с дължина до коляното и усещането беше невероятно. Жалко, че не мога да я нося под панталона заради дължината.

Друг пример за ограничаване, за който си мечтая, е рокля, която не можеш да съблечеш. Виждала съм рокли с цип на гърба, към които се прибавя верижка на врата, която с катинарче може да се заключи за ципа. Така без ключето не можеш да се освободиш освен ако не унищожиш роклята (но коя от нас ще жертва любима дреха по този начин? :))

Вариант също е да облечеш рокля с широк колан (корсет), под който да стегнеш талията с верига, също заключена с катинарче. Разбира се веригата трябва да минава през катарамките, за да не се измъкне роклята отдолу.

Засега това са моите идеи за ограничителни дрехи, надявам се да съм била ясна. Имате ли интерес да продължа темата?

Целувки

Niki

Силиконови Гърди

Здравейте мили мои читатели и читателки,

Първо искам да ви се извиня, че вчера нямах възможност да пиша, а и корсета не можах да си сложа. Все пак успях да се докарам с черен 20 Den чорапогащник, права бизнес поличка и няколко въженца – розово около кръста, заедно с тънката ми верижка и две жълти около основата на бедрата, които свързах с верижката. Под гърдите на голо завързах и една панделка, която скоро махнах, но остана белег. Очевидно идеята за овързване без да слагам боди под въженцата не е добра.

Най-много ми липсваше корсета – без него сякаш бях гола над чорапогащника и полата. Очевидно се пристрастявам към него не само психически (което е видно от последните ми постове), но и физически.

За сметка на това днес съм напълно екипирана – два чифта тъмносини 20Den чорапогащника, тъмносинята ми плисирана поличка, светлосинята ми камизолка, сив сутиен с дантела и не съвсем в тон – ярко червения ми корсет. Чувствам се хипер готина, дори си мисля вечерта да се поразходя по поличка извън колата…

Не съм ви писала, но скоро се сдобих с още едно важно допълнение към гардероба на Николета – изкуствени гърди, под формата на силиконови подплънки. В интерес на истината ги гледам от няколко години по витрините, но никога не съм се престрашавала. Но сега уцелих точния момент – в голям магазин в късния следобед нямаше никой на щанда с дамското бельо. Бързо прегледах предложените кутии и сложих в кошницата тази:

На касата нямах проблеми, тъй като бях взела няколко други неща за камуфлаж и касиерката мина кутията бързо без дори да вдигне поглед J

Знам ще ме питате дали вече съм ги пробвала, но отговорът е не. За разлика от друг път ще изчакам удобен момент и специален повод, за да им се насладя напълно. Но обещавам да ви пиша.

Целувки

Niki