Приключенията на Николета 3

Здравейте на всички,

Днес публикувам третата част от поредицата за Николета. Ще се радвам да ми пишете дали ви харесва разказа и какво бихте искали да се случи на адашката J Приятно четене

Останах до вратата дълго време, след като Таня си отиде. Чувствах студените плочки по стъпалата ми, покрити само с тънкия слой найлон, а от вратата духаше леко и караше голата ми кожа между сутиена и колана да настръхва. Чудех се как за един ден животът ми поема нова посока, забулена в мъгла, която единствено Таня може да разсее. Но бях щастлив - подсъзнателно имах нужда от водач, от пример, от господар... а защо не господарка. А дали тя беше такава?

След известно време това усещане избледня и се върнах в реалността. Умората от всички тези емоции ме връхлетя. Реших да си легна, минах през банята, измих се и пред леглото започнах да свалям чорапогащника. Изведнъж се ужасих - нали шефката ми беше наредила изрично - "не трябва да оставаш без чорапогащник и сутиен и минута". Реших да остана с тях и тъй като ми беше студено си сложих тъмносинята пижама. Когато легнах усетих, че коланът ме стяга, но мислех, че ще заспя от умората. Излъгах се - всяко помръдване сякаш впиваше черната пластмаса в кожата ми. След около час станах, повдигнах горнището на пижамата и видях, че кожата около пояса е зачервена. Уплаших се, а и болката беше вече много силна. Реших да отпусна малко колана - Таня нямаше как да разбере. Посегнах към лентата, но пръстите ми напипаха катинарчето. Опитах се да го разместя, да дръпна, да го извадя, дори да скъсам лентата, но беше невъзможно. Знаех, че с много усилия с помощта на голяма ножица ще мога да се освободя, но повече ме беше страх от реакцията наТаня.

Извадих крема си за ръце и намазах зачервеното. С цената на много болка пъхнах пръст и под пояса, но не знам дали успях да вкарам и малко кремче. Легнах си отново и неусетно съм заспал дълбоко.

На следващата сутрин се събудих рано, погледнах GSM-a до мен - показваше 07.00 часа. Скочих, защото трябваше да стигна рано в офиса, за да се подготвя за оперативката с Таня. Но отново коланът се впи в мен, болката ме пронизваше на всяка крачка. Нямаше как да мисля за друго, имах чувството, че кожата ми ще се разцепи от триенето. Помислих си, че единственото спасение е да говоря за това с шефката в работата. Бързо смених чорапогащника и сутиена с чисти. Сложих си черен чорапогащник 40 Den без ликра и малко хлабавия ми също черен сатенен сутиен, който само обгръща гърдите. Прецених, че ще си подхождат добре с късата ми черна пола, която мога да сложа под панталона. Нави се малко нагоре от дъното му, но пък на всяка крачка усещах долния й ръб около бедрата си. Беше чудесно, но отново ме сряза болката от колана - кожата около краищата беше още по-червена, представям си какво беше отдолу. Изтичах до колата и тръгнах в посока на офиса, но още на първия завой се сетих, че трябва да купя на Таня кафе и кроасан. Минах през близкия мол и ги купих от Старбъкс. До тук добре, но беше вече 08.15. Влетях в офиса и се насочих директно към кабинета на шефката. Чувствах погледите на колегите по гърба - сигурно си мислеха: "Новият е голям натегач и кафе е купил даже". Не ме интересуваше. Болката и напрежението бяха толкова големи, че за малко да забравя да почукам на вратата. Потропах и чух: "Влез, Ники." Почудих се от къде знае, че съм аз и влязох.

Таня седеше зад широкото си бюро с преграда пред краката. Беше облечена с тъмно синьо костюмче и снежнобяла блузка по тялото, която подчертаваше стегнатите й гърди. Зелените й очи блеснаха зад очилата, когато ме погледна. "О, Ники, не си забравил за кафето, чудесно", посрещна ме тя, "заповядай, остави го  на масата и седни". След това заби поглед в лаптопа си и за около минута затрака по клавишите с дългите си пръсти с тъмносин маникюр. Реших, че я притеснявам и смутолевих: "Аз ще изляза да си включа компютъра...". Таня вдигна очи и ми се усмихна: "Ники, защо  бързаш, нека да поговорим. А ако те притеснява оперативката знаеш, че тя започва, когато аз съм готова." След това довърши и-мейла си и премести лаптопа встрани. Вече нямаше нищо между нас, а тя продължи: "Изглеждаш много добре днес - май си с нещо новичко. Съблечи си ризата и панталона."

Замръзнах, последното, което очаквах е, че Таня ще поиска да остана гол пред нея. "Таня, ами, ами ако някой влезе?", успях да изпелтеча.

"Ники, ако някой влезе, толкова по-зле за него", отново ми се усмихна тя, "хайде, давай, знаеш, че отделът е в залата за срещи и ни чака". Нямаше как, свалих последователно обувките и мъжките си чорапи, панталона и ризата. В кабинета беше хладно и потръпнах, когато въздухът от климатика докосна кожата ми.

Таня се разсмя, стана и се приближи до мен. Полата на костюмчето й беше права и тясна, на дължина около 5 сантиметра от коляното. А обувките й ме оставиха без дъх: черни с токче поне 10 см и платформа. Имаха каишка на глезена, която се сливаше с тъмносиния й чорапогащник.

"Ники, изглеждаш зашеметително. Я да те разгледам.", и започна да обикаля около мен, "Да, чорапогащникът ти е супер, оу, сложила си и пола, идеално. Мм, сутиенът ти е малко хлабав, утре си сложи с размер по-малък от твоя. А, как спа с колана?".

Сега дойде моментът, който чаках от сутринта: "Таня, много е стегнат, имам чувството, че ще ме прекъсне. Дори не съм закусила още", започнах да й се оплаквам. Гледах я в очите, търсейки съчувствие. Но уви видях само отегчение. "Хайде, Ники, нали искаш талия като моята? Да не мислиш, че съм я постигнала ей така?". Насочи се към вратата и отваряйки я каза повече навън отколкото към мен: "Ники, хайде, оперативката закъснява заради тебе!". Аз се дръпнах навътре и бързо облякох дрехите си, след което изтичах след нея.

Оперативката продължи близо час, като обсъждахме само служебни неща. Опитах се да видя дали Таня ме гледа по-различно, но тя се беше концентрирала върху задачите. Разпуснахме се, а аз се насочих към бюрото, за да проверя мейлите. Неусетно потънах в тях и не усетих, че вече е обедно време. Почувствах лек глад, а и коланът сякаш не ме стягаше толкова. Когато отидох до тоалетната кожата около него вече не беше толкова червена. От една страна се зарадвах, но от друга разбрах, че няма да има как да убедя Таня да ми го свали.

Хапнах набързо и се върнах на работното си място. Нямаше никой друг в офиса, а аз се зачетох в една статия в клюкарски сайт в нета. Изведнъж вратата на кабинета на Таня се отвори: "Ники, ела бързо!" Влязох при нея, а тя беше седнала на посетителския стол, кръстосала дългите си крака. "Виж, имам бримка на чорапогащника", извика ми тя, "а нямам резервен. Как ще се покажа?" Наистина малко под коляното на десния й крак се спускаше широка около сантиметър бримка. "Искаш ли да ти дам моя", попитах я. Тя вдигна глава към мен и ми се усмихна: "Много си мил, но май забрави какво си говорихме вчера - нито минута, нали?". Аз кимнах, а тя продължи: "По-добре изтичай до магазина на ъгъла и ми купи. Искам черни San Pelegrino, 40 Den, като твоите. Вземи два чифта." Погледна ме и след малка пауза с усмивчица ми каза: "И искам да ми ги донесеш без да са в пликче, моля те." След това се премести зад бюрото и започна да пише нещо на лаптопа.

Аз излязох разтреперан. Не, че не си бях купувал чорапогащници досега, но винаги е било в големите магазини. А този, в който ме пращаше Таня беше супермаркет, в който по това време пазаруваше половината фирма. И наистина вътре имаше поне десет познати лица. Бях се отчаял, когато ми хрумна, че мога да скрия чорапогащниците между други продукти. Взех две тетрадки голям формат и се запътих към щанда с бельото. За съжаление там имаше вече две жени, които избираха. Реших да ги изчакам, но след малко към тях се присъедини друга колежка. В този момент GSM-ът ми звънна - беше Таня: "Ники, след 15 минути имам среща, защо се бавиш? Идвай веднага и гледай да ми уцелиш размера!" Затвори преди да мога да отговоря.

Не знаех какво да направя - нямаше как да чакам повече, магазинът беше доста пълен, имаше и опашка на касата. Наврях се между колежките и почнах да зяпам лъскавите опаковки. За съжаление не бях купувал San Pelegrino и доста време ги търсих. За щастие накрая видях 40 Den, но за да намеря искания цвят трябваше да поровя. Заех се със задачата и скоро между тетрадките имаше два пакета с размер М. Усещах погледите на колежките, които за щастие не бяха от моя отдел. Наредих се на най-лявата каса и си зачаках реда. След малко сякаш от нищото до мен се появи Руми, която седеше през едно бюро от мен. Беше леко пълничка, на възраст около 30 години, доста приказлива и веднага започна да ми обяснява за спешния проект, с който се занимава и колко й било напрегнато. Зарадвах се, че темата е неутрална, но същевременно се притесних какво ще си помисли като оставя покупките на касата. Не ми хрумна нищо и когато ми дойде реда поставих на лентата двете тетрадки с чорапогащниците по средата. Касиерката взе първата тетрадка и отдолу лъсна първият чифт. "А, Ники, за кого са тези чорапи?", чух Руми зад мен. Ужас, как можа да ме пита точно това, нали преди малко се вълнуваше само от сроковете в работата? Естествено нямах готов отговор и потърсих спасение в: "Моля?" Руми ме гледаше в очите и отговори със смях: "Ники, нали не са за теб чорапите?". "Разбира се, че не, Руми, за гажето са", излъгах вече по-уверено аз. "Много си сладък - да й купуваш чорапогашници в обедната почивка. А моят ...", и тя се отнесе в оплакванията по нейния приятел. Междувременно платих, извиних й се, че бързам и изскочих от магазина, прегърнал покупките. След няколко минути бях в офиса и директно влязох при Таня.

Тя седеше с боси крака под полата и ме почна от вратата: "Хайде бе, Ники, закъснявам  заради теб втори път днес. Дай да видя какво носиш. Какви са тези тетрадки?" Подадох й двата пакета, а тя отвори единия: "М-ка, добре си ме преценил поне." и започна да навива единия крачол. "Сега си вземи глупавите тетрадки, излез и се подготви за наказание довечера", сряза ме тя. Излязох веднага и точно на вратата се озовах пред Руми. "Ники, къде остави чорапогащниците за гаджето? Много си бърз", извика тя и ме отмина без да мога да отговоря. Колегите вдигнаха учудени погледи към мен, а аз побързах да си седна зад компютъра.

Целувки
Ники