Здравейте,
Продължаваме с разказа за Николета, тази част е малко екстремна, надявам се въпреки това да ви е интересно:
Паркирах в подземния паркинг на офиса и звъннах на шефката, че съм тук. Тя дойде след минутка, хвърли чантата си на седлката отзад и седна до мен. "Ники, за малко да те подмина, едвам те познах", засмя ми се и извади червилото. Докато рисуваше леко нацупените си устни в бледорозово ме попита: "Видя ли те някой съсед на излизане?" "Да, видя ме дъщерята на съседите от горния етаж", отвърнах с неочакван и за мен ентусиазъм. "Браво!, зарадва се тя, "а сега карай към Лозенец - Японския хотел." Запалих и тръгнахме. Беше вече почти 21 часа и нямаше много коли. Таня ме насочи към малко блокче на спокойна уличка, където паркирахме. На слизане отново ми се усмихна: "Я да те видим как ходиш на токчета". Заклатих се до нея, стремейки се да не изоставам. Заведе ме до входната врата и я отвори с карта. Качихме се с асансьора на третия етаж, където със същата карта отвори една от вратите. Стори ми се тежичка и дебела, но все пак бяхме в Лозенец до Японския - сигурно стандартът тук е такъв. Влизайки тръгнах да се събувам, но Таня ме спря: "Скъпа, моля те, трябва да се упражняваш - доста си непохватна още. От сега нататък те искам с токчета през цялото време, дори в банята. И да не се изхитриш - за мен под 5 см. не са токчета. Дори и тези боти са нисички, но хайде...". Покани ме в хола, където седнахме една до друга на големия сив диван. Засмяхме се, когато и двете кръстосахме едновременно дългите си крака съответно в черен и бял чорапогащник. Таня хвана ръката ми, погледна ме в очите и започна монолога си: "Ники, много се радвам за теб. Очевидно всички промени през последните дни ти харесват, което е много важно за мен. Тръгнали сме по дълъг път, а скоро няма да има връщане назад." Понечих да попитам какво значи това, но тя продължи: "Все още не усещаш колко много ще се промени живота ти, предстоят ти и доста трудности." А аз й разказах накратко неприятната случка на бензиностанцията от днес. Тя замълча, докато я гледах в бляскавите зеленикави очи, търсейки подкрепа или по-скоро съвет. "Да, точно това имах предвид. Ще ти е трудно, сигурно ще изгубиш повечето си приятели, семейството ти ще те отлъчи. Но, запомни: винаги, когато се питаш струва ли си, погледни дългите си крака, обвити в чорапогащника и ще се оправиш!"
В този момент пусна ръката ми и излезе от стаята. Върна се след малко, носейки черна чанта, която постави на земята до нас. "Ники, знаеш имаш само една седмица докато започнеш при нас на новата позиция и с новото име. До тогава ще спиш тук, като ще се упражняваш с мен. Ще репетираме всичко - обличане, гримиране, глас, жестове, походка." Кимнах, усмихвайки се, а Таня продължи: "Пуснах Руми в отпуска - с нея ще се упражняваш през деня. Нямаме никакво време - затова ще ти наложа правила, чието нарушаване ще води до доста неприятни наказания!", след което извади от чантата лист и ми го подаде. Взех го и започнах да чета:
Правила за Сиси - етап 1
1. Ще носиш чорапогащник 24/7.
2. Ще ходиш с високи токчета 24/7.
3. Ще си с червило, сенки, фондьо тен от 08.00 - 22.00 всеки ден и в случаите, когато Господарката ти нареди.
4. Ще носиш само поли / рокли. Панталоните са абсолютно забранени.
5. Ще спреш да се интересуваш от всякакви "мъжки" теми - спорт, бойни изкуства, мръсни вицове и т.н.
6. Ще се абонираш за поне три женски списания и ще ги четеш всеки ден.
7. Ще контактуваш, вкл. по GSM-а само с одобрени от Господарката ти хора. За целта за всеки ще искаш изрично разрешение.
8. Ще съгласуваш с Господарката си всички излизания и занимания извън работното място.
9. Ще се подлагаш на всички козметични процедури, които определи Господарката ти.
10. Ще се подлагаш на всички хирургични операции, които определи Господарката ти.
В мен забушуваха хиляди въпроси, просто не знаех от къде да започна. Отварях и затварях уста, а думите не излизаха. А Таня извади от чантата си флакон с тъмно червено червило, отвори го и го приближи към устните ми. "Ники, това е най-дълготрайното червило, което има на пазара. Издържа по 12 часа, като първите 4 не можеш да го махнеш." Нанесе го с бързи и уверени движения, а ефектът му не закъсня. Усещах как се втвърдява върху устните ми и ги стяга в някаква чудовищна хватка, сякаш имах коричка. "Да, мила, не е приятно, но и аз съм със същото." Извади огледалце и видях, че противно на това което чувствах блестеше с чудесен цвят на устните ми. "Видя ли? В чантата има още два цвята, ще ти трябват при комбинациите с различните тоалети."
След което се изправи бързо: "Хайде, сега ще се упражним по ходене на токчета!" Заведе ме в съседната стая, която имаше същата тежка и плътна врата като входната на апартамента, като от вътре беше и тапицирана. подът беше от големи черни плочки, които се хлъзгаха леко, като самата стая беше напълно празна. Само от тавана висеше верига, която падаше до около 10 см. над главата ми. Таня ме бутна под нея и извади от черната чанта черни сандали с тънки каишки и поне 10 см. токче. От години мечтаех за такива. "Това ще се твоите пантофки, мила, хихи", засмя се докато клякаше в краката ми. С бързи движения събу кожените ми боти и закопча сандалите на двете ми крачета, след което заключи каишките с две миникатинарчета. Леко се олюлях, защото нямах никакъв опит с толкова високи обувки, които за мое щастие нямаха платформа. Таня ме подхвана за дупето и се изправи до мен. "Ще свикнеш, Ники, до няколко дни ще можеш и да тичаш с тях. Сега си вдигни ръцете.", помоли ме тя. Докато се подчинявах бавничко на шефката усетих устните й върху моите - наистина ли ме целуваше? Бяха меки и влажни, но не можех да ги усетя напълно заради проклетата коричка на червилото. Опитах се да й отвърна, но чух две бързи щраквания над главата си. С ужас усетих, че Таня е закопчала ръцете ми за веригата над главата с белезници с розови пухчета. Дръпнах ги надолу, но очевидно веригата беше здраво зазидана в стената. Въпреки пухчетата металът се впи болезнено в китките ми. Таня вдигна късата ми сива пола и уви два пъти черна панделка под бузите на дупето ми и отпред на бедрата. Стегна я доста, прибирайки двата ми крака един до друг и завърза двата края на красива фльонга. Оправи полата ми и застана усмихната до вратата: "Ники, пожелавам ти лека и приятна нощ и помни какво ти казах по-рано на дивана". Докато излизаше от стаята й се примолих: "Таня, моля те, поне ми махни белезниците!" Тя спря, погледна ме в очите и отговори леко отегчено: "Мила, правя го за твое добро - тази нощ ще се научиш да пазиш равновесие на истински токчета, ще свалиш още поне половин килограм, ще свикнеш да се движиш с малки крачки и ще откриеш, че да си секси не винаги е приятно! А и все пак ще ти оставя лампата светната." След което излезе, затвори вратата и чух, че заключи...
Целувки
Niki
