Нова кожена поличка

Здравейте,

Искам да ви разкажа моето най-ново приключение - днес ходих в един секънд хенд магазин. Нямаше много хора, та успях да се разходя добре между дрехите. За съжаление нямаше бельо и рокли, но пък имаше доста поли. Избрах си кожена, бежав цвят на леопардови принтове, а на излизане си взех и панталон, имитиращ змийска кожа. На кантара беше симпатична девойка, която обаче се бави с часове - наглася везната, цената на кг, сгъна дрехите и накрая, когато си помислих, че вече мога да платя ми подаде написана бележка и ме прати да платя на другия край на магазина, след което трябваше да се върна, за да взема дрехите. Гледаше ме изненадано, а аз избягвах погледа й. Както и да е взех дрехите и ги занесох в тоалетната на един Мол, където ги пробвах (въобще и не се замислих да ги пробвам в магазина). Панталонът ми беше малък - ципът беше и скъсан и така и не го затворих (между другото съм много зле с дамските мерки). Но полата беше идеална - наистина можеше да е един размер по-малка, за да има известен дискомфорт, но все пак е кожена :) Утре може би ще се разходя с нея в тъмното...

До скоро писане

Целувки

Niki

Сандали в тъмното

Здравейте на всички,

Не знам как е с вас, но по това време на годината имам страхотно желание да изляза навън облечена като жена. Така беше и миналата година, а сега като че ли е по-силно. Не знам дали е заради по-ранното стъмване или масовото разхождане на по-красивата половина от човечеството по поли и чорапогащници, но и смелостта ми нарасна.

Та да ви разкажа за онзи ден: Още от сутринта си сложих светло-бежавите силиконови чорапи, чорапогащник, черен цвят, 20 Den, както и бялата права пола (както обикновено – всичко под дрехите за работа). В чантата си взех и новите ми черни сандали на висок ток.

На връщане, към 19 часа слязох от автобуса една спирка по-рано и започнах да търся подходящо местенце. Между два блока имаше пътечка и пейка, на която седнах. Свалих си мъжките боти и чорапи и си сложих плетената шапка за прикритие. За финал поставих на краката си споменатите сандали. За лош късмет точно в този момент по пътеката се зададоха две жени, които минаха покрай мен, гледайки ме определено учудено. Не вярвам да са видели, че не съм съвсем от техния пол, но сигурно им се е видяло странно на самотната пейка да седи жена с черен панталон, чорапогащник и сандали (не беше никак топло).

За разлика от предни мои публични приключения не се притесних и след като прибрах обувките си в чантата се насочих към вкъщи, вървейки по тъмната страна на улицата. За лош късмет се разминах с още двама човека, които също ме изгледаха. Този път проблемът беше, че съм отвикнала от ходене на токчета и се попоклащах малко или по-скоро много. Повървях около 200 / 300 метра и спрях наново – за съжаление ме заболяха краката, не издържах повече и си смених обувките, с което свърши и моето пътешествие L

Очевидно ще трябва да потренирам повече вкъщи.

Целувки и до нови приключения

Niki

Приключенията на Николета 12 + малко признания

Здравейте на всички,

Идва зима, а навън е пълно с мацки с поли и чорапогащници – с две думи – рай за мен J Надявам се времето да се запази още дълго и чудните краченца да не се скрият от грозните панталони.

Аз също съм нон стоп в крак с модата – сега съм с един черен и един кафяв силиконов чорап, черният ми, уви мрежест, бодичорапогащник, тънки и светли 15 Den чорапогащи, тъмносини прашки, черно плътно боди и бяла и лъскава еластична пола. Сложила съм си и черния фитнес колан, за да ми прибира коремчето. Много се харесвам така, дори сутрин като се обличам толкова се възбуждам, че съм готова да тръгна така по улиците към работата… Изглежда е от сезона и гледките, ще ви пиша, ако преодолея страха си!

А за финал ето и продължението на разказа за Николета, надявам се да ви хареса:

Не знам колко време съм спала, но сякаш след един миг се сепнах от вратата, която се отвори. Беше Таня, вече облечена и гримирана за работа: черно кожено вталено сако с кожена пола до коляното, която се разширяваше леко от средата на бедрата. Обувките й бяха черни с тънко поне 15 см токче и много сладки връзчици отпред, леко заоблени. Косата й бе пусната, но гримът й беше строг и делови - малко руж на бузите, бледо червило, сиви сенки.

"Ники, добро утро, мила", започна тя, "радвам се, че си поспала, защото днес ти предстои нов и интересен ден." "Добро утро, Таня", отговорих аз, чудейки се дали да я помоля да ме освободи. Както обикновено шефката изпревари събитията като отключи белезниците, след което махна маската от лицето ми. За няколко минути сякаш вратът ми беше блокиран, като през това време Таня ме "доосвободи", развързвайки лентите и въженцата около краката и тялото ми. "Ники, вземи си дъх, отиди да се измиеш и ела в хола. Не забравяй и какво можеш да сваляш", закачи ме тя и излезе от стаята. Трябваха ми поне 5 минути, за да минат "игличките", причинени от часовете обездвижване. След това отидох до малката баня и внимателно свалих бодито и дънковата пола и се поомих. Забелязах, че има огледало, което ми позволи да видя, че имам белези по лицето от маската. На мивчицата имаше самобръсначка и пяна, които веднага приведох в действие и се явих на шефката гладка с бедра, обути в чорапогащници и стегнати с въженце, както и по боти, широк черен колан, заключен с катинарче и черен сутиен. Още с влизането си Таня стана от дивана, оставяйки на масата чашка с кафе - забелязах, че е с черен лак на ноктите днес – стоеше й стрхотно.

"Ники, днес искам да се облечеш малко по-строго, вчера беше доста тийн. Извадила съм ти един мой любим преди тоалет. Нали сме с подобни фигури, трябва да ти стане. Ето го.", занарежда докато го вадеше от някакъв сак. "Свали си чорапогащниците и си сложи тези черни силиконови чорапи и върху тях този чорапогащник!" Чорапите бяха обикновени, около 20 den с ликра и две силиконови ленти, но чорапогащникът беше красив: черен на преплетени цветенца, като дъното му беше подплатено и меко. Таня улови изненадания ми поглед и обясни: "Знам, че имаме изискване за 24/7 чорапогащници, но знам, че ще ти хареса и нещо да ти лепне за бедрата, пък и отгоре ще имаш чорапогащник." Наистина бях пробвала и преди силиконови чорапи и лепненето по бедрата беше доста приятно. "Хайде сега да разнообразим малко това черно - ето ти любимия ми червен сутиен с черна дантела", Таня ми подаде описания от нея сутиен, който сякаш беше шит за мен, направо залепна за гърдите ми. Шефката намали малко дължината на презрамките обяснявайки ми, че иска да имам типично женските белези по раменете и под гърдите, а скоро и по коленете. Докато се чудех какво значи последното видях, че извади кафяво боди тип прашка, което било "да ми прибира малко бюста". "А сега, Ники, ще ти сваля колана." "Сигурна ли си, нали трябва да си намалявам талията?", уплаших се не на шега. В интерес на истината последните дни толкова бях свикнала с колана, че имах чувството, че ще се "пречупя" ако остана без него. Таня се засмя: "Браво, Ники, браво. Приятно съм изненадана от реакцията ти. Продължавай в този дух! Не се притеснявай - погледни тази пола с висока талия. Като я закопчаеш ще видиш, че коланът няма да ти липсва." Докато Таня отключваше катинарчето и махаше колана, което не беше никак безболезнено, разгледах полата - беше черна, дълга до коляното и с доста дълъг цип отзад. Облякох я, а шефката се приближи да ми помага - с едната ръка натисна доста силно корема ми, а с другата дръпна ципа до горе. Беше малко по-стегнато отколкото с колана, но Таня ме успокои, че постепенно ще се отпусне леко. Горната част стигаше почти до сутиена, а надолу прибираше бедрата ми едно към друго. "Чудесно ти стои, а сега си сложи тази риза!", заповяда шефката докато ми подаваше бяла, леко прозрачна отзад риза на малки черни точки. Наложи се да сваля ципа на полата молив, за да я вкарам отдолу, което извърших по одобрителния поглед на шефката. "Как се чувстваш, Ники?", попита ме тя. "Чудесно, Таня, дрехите сякаш ме ограничават и чувствам, че дори жестовете ми с тях биха били по-нежни", отговорих й без да се замислям. "Това е и целта, Ники, с тази риза например не можеш да вдигнеш рязко ръце, защото ще се повреди. Очаквам от теб да се държиш все повече като млада дама! А ето и токчетата ти за днес". За пореден път се убедих в чудесния й вкус - на дългите си показалци държеше светло сиви леко заоблени обувки с около 8 см. тънко токче. Освен, че бяха доста удобни ексцентричното беше, че кожата от петата леко покриваше половината токче, което беше приятен акцент.

Завъртях се един два пъти пред Таня, а тя изпляска доволно: "Браво, Ники, веднага бих те назначила за помощничка в офиса. А сега дай да ти видя ноктите." За съжаление в резултат на снощното писане на лаптопа залепените нокти се бяха леко изпомачкали и разместили, което разочарова шефката: "Мда, ще трябва да отидеш на професионалистка - очевидно временните решения не вършат работа. Но за това после. Сега ще те снимам за CV-то". Таня ми направи няколко снимки със смартфона си докато се усетих: "Ама да не личи брадата!" Шефката се усмихна: "Спокойно, ще ги оправя с фотошопа, пък и нали си се избръснала. Но си права, когато ходиш за ноктите ще трябва да третираме и брадата ти." И аз и се усмихнах и се осмелих да я попитам какви са задачите ми днес. Тя само ми смигна и попита мога ли да карам с токчета. "Ами с толкова високи обувки не съм опитвала." Отговорът ми очевидно не й се хареса: "Значи трябва да се научиш! Писна ми да ти казвам за всичко. Хайде, излизаме." И скочи, обличайки черното си палто. Излязох тракайки с токчетата след нея по стълбите, когато се усетих, че нямам горна дреха и съм по леката риза. Не посмях да се обадя, а и тя не ме поглеждаше, защото започна да говори по телефона. Оказа се, че вика такси, което след малко спря пред входа. Качихме се отзад, а Таня заповяда на шофьора да кара към офиса. Почти веднага попаднахме в задръстване, което Таня реши да използва, за да ми оправи малко грима. Беше ме много срам от шофьора, който гледаше подозрително в огледалото, но това пък не притесни Таня изобщо. Постепенно постави сиви сенки и очна линия, която никога не си бях слагала преди. Оказа се, че не е толкова неприятно колкото мислих, а пръстите й бяха доста опитни. Пооправи фондьотена и ми сложи от "дълготрайното" червило. 

Помислих, че Таня ще накара таксиджията да паркира в подземния паркинг, но уви той спря отпред, тя му написа ваучера и слязохме. Чувствах как краката ми трепереха, но не от студ. В тази сграда бяха работила под мъжкото ми аз няколко месеца и бях сигурна, че ще ме познаят веднага. Таня усети страха ми и хващайки ме под ръка ме повлече към входа: "Хайде, Ники, отиваме към Човешките ресурси за първото ти интервю, не се притеснявай с теб съм." Беше ми трудно да поддържам темпото й докато минаваше през просторното фоайе покрай двете мацки на рецепцията. Със сигурност съм им направила впечатление как подтичквам след Таня, но сякаш бяха решили да не ме забелязват. В асансьора до 7-ия етаж бяхме с две мънички и млади финансистки, които разпалено обсъждаха някакъв колега. Странно ми беше, че не се притесниха от нас, а шефката само ми смигна доволно…

Целувки

Niki

Приключенията на Николета 11

Здравейте приятелки,

Ето и следващата част от разказа за Николета. Моля ви пишете ми като коментари или по и-мейла какво мислите, как искате да продължа J

Оставайки сама първата ми работа беше да пусна лаптопа - оказа се, че има някакъв софтуер, който ми даваше достъп само до директория, кръстена на новата ми Sissy роля. Вътре имаше пет клипа от youtube, от типа самоучител по мода, стил и гримиране. Изгледах ги по няколко пъти, бяха доста любопитни, но не ми помогнаха много със задачата със списъка. Неусетно докато гледах клиповете и се поклащах на стола  наляво / надясно, доколкото ми позволяваха ограничителите, половината батерия на лаптопа се изчерпа. Ужасих се и започнах да пиша, каквото ми хрумваше, спомняйки си клиповете, списанията и сайтовете, които бях гледала преди да започне приключението, както и мечтите ми за тоалети. Ставаше супер бавно заради изкуствените нокти, които трябваше да пазя, а те се забиваха в бутоните и ме принуждаваха да си кривя пръстите. Допълнително се затруднявах от белезниците. Буквално с последното примигване на екрана успях да завърша и запаметя следния списък:

Понеделник

- черен чорапогащник 10 den - обикновен

- кафяв фигурален чорапогащник на листенца, 30 Den

- кафяво плътно боди с тънки презрамки

- кафяв лъскав сутиен

- кафяви обувки с объл връх, с платформа и дебело токче около 10 см.

- права, сива, вълнена пола, дълга до коляното, с бяла и черна ивица в долната  част

- малко по-светло сиво плътно поло с дълги ръкави

- кожени сиви ръкавици в тон с полото, с дължина до лакътя

- кремава чанта с черни дръжки, среден размер

- розов глос

- сиви сенки

- черна спирала

- фон дьо тен.

Вторник

- черен чорапогащник 10 den - обикновен

- черен фигурален чорапогащник на големи цветенца (гербери), 20 Den

- черно плътно боди с тънки презрамки

- черен сутиен с дантела

- черни обувки с отворен връх, със средно токче около 9 см.

- широка, тъмнозелена, вълнена пола, дълга 4 см под коляното

- лъскава тъмнозелена блуза с дълги ръкави, копчета и две дълги по 15 см връзки на врата, якичка

- черен лак за нокти

- кремава чанта с черни дръжки, среден размер

- бежаво палто с коланче

- розов глос

- зелени сенки

- черна спирала

- фон дьо тен.

Сряда

- черен чорапогащник 15 den на черни точки

- черно дантелено боди с тънки презрамки

- сив сутиен с дантели

- черни обувки с объл връх, със средно дебело токче около 10 см., скрита платформа около 2 см.

- черна рокля с две широки по 15 см бледорозови ленти на квадратчета (с черни капси на ъглите на всяко квадратче), къси ръкавки, дълга 15 см над коляното

- кожени черни ръкавици в тон с роклята, с дължина до лакътя

- светло розово червило 

- сиви сенки

- черна спирала

- фон дьо тен.

 

Четвъртък

- черен чорапогащник 10 den - обикновен

- черен фигурален чорапогащник на тигрови шарки, 20 Den

- бяло плътно боди с тънки презрамки

- бял сутиен с дантела

- черни обувки с леко заострен връх, със средно токче около 7 см. и каишка

- права, бяла, памучна пола, дълга до коляното с тясна черна ивица в долната част, има и подплата

- широка бяла блуза на тигрови шарки с къси ръкави, якичка

- кожени черни ръкавици с дължина до лакътя

- розов глос

- зелени сенки

- черна спирала

- фон дьо тен.

Петък

- черен чорапогащник 15 den на черни точки - бяло плътно боди с тънки презрамки

- кремав сутиен изчистен

- черни обувки с леко заострен връх, със средно токче около 7 см. и каишка

- права, черна, памучна пола, дълга до коляното с тясна черна дантелена ивица в горната част, има и подплата

- ефирна светлооранжева блуза с дълги ръкави, якичка с брошка звезда

- кожени черни ръкавици с дължина до лакътя

- розово червило

- розови сенки

- черна спирала

- фон дьо тен

Събота и неделя (за вкъщи)

- черно латексово боди от глезените до врата

- вулгарно червено и лъскаво червило

- черни сенки

- фон дьо тен.

С изгасването на екрана сякаш ме напуснаха и силите. Опитах се да се отпусна, но опитните ръце на Таня ме бяха овързали толкова добре, че трудно помръдвах торса си настрани и със сантиметър. Но най-много ме измъчваше маската, която не ми позволяваше да използвам врата си. Усещах, че се схващам, а липсата на какъвто и да е разсейващ предмет в стаята ме побъркваше. Осмелих се да опитам да откача колана от маската, закачен за веригата на тавана , но беше невъзможно. Все пак измъкнах "gag-а" от устата си и възстанових малко дишането. Ясно беше, че до сутринта нямаше да ме освободят и реших да поспя въпреки неудобната поза. Унесох се в мисли за следващия ден и изненадващо съм заспала най-вероятно поради умората от обиколките на токчета през деня и мъчителната предна нощ...

Приключенията на Николета 10

Здравейте мили приятели и приятелки,

Публикувам и поредната 10-а част от историята на Николета. Ще се радвам на обратна връзка по мейла или като коментар. Enjoy:

Към 18 часа Таня звънна на Руми и след кратък разговор стана ясно, че трябва да взема шефката от работа. Разделихме се и след около 30 минути вече чаках Таня в колата в подземния паркинг на офис сградата. Вдигнах си максимално яката на якето с цел  скриване от познати, които можеше да минат. Шефката дойде няколко минути след като й звъннах и сядайки пусна косата от кока си. Каза да карам към нейния апартамент и млъкна. Изглеждаше доста уморена и затова не посмях да я заговоря. За съжаление до Лозенец имаше голямо задръстване и при спиранията доста мъже ни оглеждаха през прозорците на колите. Дори един започна да ни прави знаци, но го отминахме.

След около час паркирах на същото паркомясто до блока на Таня като сутринта. Качихме се в апартамента и седнахме на дивана в хола без да се събуваме. "Ники, днес беше ужасен ден - ще ми разтриеш ли краката?", помоли Таня. Подскочих от удоволствие и се смъкнах в краката й, като внимателно свалих черните й лачени платформи. Започнах масажа от пръстите, като след малко вече бях на прасците й. Усетих как мускулите й се отпуснаха, а тя затвори очи и се усмихна блажено. Докато се занимавах с дългите й крака забелязах, че е с два чифта чорапогащници и си позволих да я запитам за причината. "Ники, не само ти си привлечена от найлона", промълви тя "продължавай, моля те." Масажирах я поне още половин час, като накрая имах чувството, че ръцете ми отмаляват. Изглежда Таня го усети и дръпна краката си. "Ники, след два дни ти е интервюто с човешки ресурси. Как си с гласа тип Николета?" Разказах й за случката в магазина, но тя се намръщи: "По това, което чувам трябва още да се постараеш - повтаряй след мен!" Започна да издава първо звуци, после и цели думи и изречения, които трябваше да повтарям в продължение на поне един час. Накрая Таня се усмихна: "Така е много по-добре - утре ще се упражниш с Руми! Сигурна съм, че до срещата ще си ок." След това стана и ми подаде визитка на някакъв ресторант: "Поръчай, моля те, по една салата. По телефона ще ти обяснят. А аз ще се изкъпя." Докато излизаше се насладих на стройното й тяло, толкова гъвкаво, въпреки очевидно тежкия работен ден.

Обадих се по телефона и след кратък разговор поръчах някакви салати. Докато чаках Таня и доставката разгледах хола - в малката стая освен кремавия диван имаше дебел сив килим върху светъл паркет. Масата беше ниска и стъклена, а библиотеката на стената имаше съвсем малко книги - предимно бизнес литература. Прозорецът беше двоен и от него се виждаха светлинките на съседния блок. В този момент се звънна на вратата. Погледнах през ключалката - едно момче на моята възраст носеше салатите. След кратък размисъл преборих притеснението и отворих. Момчето ми подаде салатите и касова бележка, от която загубих ума и дума - цената им беше 60 лв. Докато седях вторачена в цената обаче усетих погледа му - беше се вторачил в обвитите ми в чорапогащник крака. Останахме така около минута, като трябва да си призная - харесваше ми да ме зяпат като секси мацка. Извадих последните си пари и платих на момчето, като дори му дадох бакшиш, на което той се усмихна, след което излезе. 

Оставих кутиите със салатите на масата в хола, а след малко се появи и Таня. Сигурно изглеждах опулена като момчето със салатите, защото тя се засмя. Беше си сложила черен латексов гащеризон, който я покриваше плътно от врата до глезените и китките, подчертавайки стегнатите й гърди и изпъкналото дупе. На краката имаше черни лъскави платформи с токче от поне 15 см. "Таня, искам и аз такава дреха!", чистосърдечно си признах. "Ок, Ники, но трябва да си я заслужиш!", отговори шефката и извади от шкафа чинии, в които изсипа съдържанието на двете кутии. Седнахме да ядем, като за съжаление салатите освен чудовищно скъпи бяха и недостатъчни за засищане. Това изглежда не направи впечатление на Таня, която каза: "Ох, наядох се чудесно. Този ресторант никога не ме е разочаровал!" Попитах я дали няма още нещо за ядене. "Ники, отново ме учудваш и разочароваш - всяка мацка в добра форма трябва да се оправя с по една салата вечер." Обясних й, че цял ден не съм яла изобщо, което обаче не я впечатли: "И аз съм така, Ники, Очевидно ще трябва да допълним списъка с правилата." След което ме покани да седнем на дивана. "Ники, разбрах от Руми, че нямаш почти никакви офис поли и блузи, а днес сте купили единствено ботуши. Не съм доволна, разбираш ли, до една седмица трябва да започнеш работа, а сме доникъде!" Съгласих се с нея, но й обясних за финансовото си положение. Тя се замисли и предложи: "Ники, мислех да ти предложа следното на по-късен етап, но очевидно нямаме друг избор: ще те спонсорирам за необходимото облекло, грим, козметични услуги, но очаквам да получа срещу това 90% от доходите ти през следващите 12 месеца." Помислих малко и приех – очевидно бях стигнала доста далеч. "Радвам се, Ники, а сега да започнем с уроците.", беше отговорът й.

В продължение на следващите два часа тренирахме ходене (Таня отново върза горната част на бедрата ми с въженцето, като спомена, че засега ще трябва да съм с него по 24 часа), сядане и ставане с пола (за целта пробвахме няколко нейни, както тесни, така и широки поли, които за да не хвръкнат във въздуха трябваше да приглаждам с ръце), жестове и говорене. Таня настоя да започна да си пускам дълги нокти за маникюр, като междувременно приемливи за нея били изкуствените. От чантата си извади кутийка с пластмасови нокти, боядисани в червено. С опитните си пръсти започна да ги лепи върху моите и след около 5 минути вече имах няколкомилиметров маникюр. Предупреди ме да внимавам, защото са нежни и се чупят, като след определено време ще трябва да ги сменя. Още при първото хващане усетих, че нещата не са както преди - определено беше нещо много различно, с което трябва да свикна. Таня ми показваше как трябва да хващам предметите и да мърдам пръстите, когато се сети: "Ники, най-важното е да ги пазиш докато пишеш. Сега се сещам за едно чудесно упражнение." Стана и ме заведе в стаята, в която ме беше заключила предната нощ. Изненадах се, защото вътре имаше малко тип офисно бюрце с черен въртящ се стол. Таня постави на бюрото лаптопа си и ме покани да седна. Докато изчаквахме да се включи шефката на няколко пъти се опита да ми поправи стойката, но накрая въздъхна: "Уф, Ники, няма да стане лесно - прекалено се прегърбваш, ще трябва да взема мерки!" "Вземането на мерки" беше, че отново извади белезниците с пухчета. Аз потръпнах, но Таня ме успокои: "Спокойно, Ники, тази нощ ще ти е по-удобно. След като отидеш до тоалетна  ще ти заключа ръцете отпред, като след това ще те завържа за стола по начин, който няма да ти позволи да се прегърбваш." Каза го с толкова спокоен глас, че за момент наистина се отпуснах и отидох спокойна до тоалетната. Докато пишках (разбира се седнала) си представях как цяла нощ седя на стола и сърфирам в любимите ми "sissy" сайтове. И наистина, като се върнах, Таня щракна белезниците, след което ме помоли да кръстосам крака под бюрцето (това било позата за седене на всяка уважаваща себе си дама, която дори трябвало леко да поклаща крак...), след което завърза "висящия" ми във въздуха крак с меко жълто въженце за крака на бюрото в обратна на крака посока (така нямаше как да си го поставя на земята). Опорният крак също беше завързан за другото краче. С широка около 3 см също жълта лента шефката нежно, но стабилно закрепи ханша ми към седалката на стола. С друга лента под мишниците прикрепи към облегалката горната част на торса ми. Първото ми усещане беше, че въжетата и лентите са хлабави, но в интерес на истината не позволяваха почти никакви движения. "Ники, а сега наказанието, което ти обещах сутринта." Таня извади от някъде черна кожена маска, която постави на лицето ми с опитни ръце. Имаше  "gag", който напъха в устата ми и избута доста сериозно езика ми назад. За радост за носа и очите имаше дупки, но за останалата част от лицето ми маската залепна. Таня покри с нея и ушите ми, след което я завърза на тила с помощта на две коланчета, които разбира се заключи с мини катинарчета. За тях закачи друг по-дебел кожен колан, който свърза с веригата, на която висях предната нощ. За финал шефката отстъпи две крачки и ме огледа с видимо задоволство: забодена за офис стола мацка с черни боти, черен чорапогащник 40 den, черно боди, закопчана с белезници с розови пухчета, с  "обесена" на верига глава. През кожата на маската едвам я чувах: "Надявам се тази нощ да ти е по-удобно! Сега - батерията на лаптопа ще издържи около 3 часа. В папка "Niki Sissy" съм качила няколко клипа със съвети за гримиране и обличане. Изгледай ги по няколко пъти, след което направи списък с най-необходимото ти за първата работна седмица. След това можеш да поспиш." Кимнах в съгласие и Таня излезе, затваряйки вратата след себе си.

Целувки

Niki

Приключенията на Николета 9 - Ники на пазар

Здравейте приятелки,

Ето следващата част от разказа. Малко ми е странно да пиша за зимен период, а навън да е топло, но пък скоро ще се „изравним“ J

Колкото до мен – аз все така съм си „по женски“. В момента съм си с черен чорапогащник 15 Den, черен бодичорапогащник тип мрежа (ако искате мога да се снимам, само пишете в коментара J), бяла пола до коляното, син сутиен с дантела и черен кожен корсет отгоре. Но стига за мен, нека да се пренесем при Николета:

Останала сама реших да не  се бавя и да се измия. Потърсих по-голяма баня, но всички врати освен на малката тоалетна бяха заключени. За радост към чешмата на мивката имаше душ и успях да се облея. Бях се къпала и преди с чорапогащник, но никога и с боти. Като свърших бяха подгизнали и правеха "пльок пльок“ на всяка крачка. Изпрах си полата и ризата и ги сложих да се сушат, след което седнах на тоалетната и зачаках Руми.

Времето минаваше, а никой не идваше. Хрумнаха ми мисли да изляза, но дрехите ми бяха мокри, а и не смеех да се показвам без грим. Освен това очевидно трябваше да се избръсна. Таня беше заключила всички врати и започна да ми става скучно в двете помещения. Стиснах зъби и реших да започна да се разхождам, за да тренирам по указанията на Таня. Бях доста нестабилна заради въженцето около бедрата и умората въпреки по-ниските обувки. След две три обиколки на вратата се звънна. Зачудих се какво да правя, нямах нито ключ, нито карта, а външната врата беше заключена. Все пак заприпках към шпионката. На вратата беше Руми, помъкнала голяма торба. Извиках й, че съм вътре, но не мога да отворя. Тя се плесна за главата, порови в чантата и извади карта, с която да си отвори. Вече вътре изпъшка и постави торбата на земята. Без да ме погледне зареди как трябвало да заведе дъщерята на лекар, след това как се забавил градският транспорт и т.н. А накрая попита: "Няма ли къде да седнем?" Отвърнах, че всички стаи са заключени. Чак тогава Руми ме изгледа: "Боже, Ники, имаш много уморен вид, спала ли си изобщо тази нощ!?" Заразказвах й за преживяванията си, а тя пребледня и възкликна: "Таня не е трябвало да прави това с теб, това е ужасно." Когато свърших само заклати глава: "Боже, боже, ръцете ти! Как ще се покажеш?" Наистина от белезниците имах две дебели подпухнали резки над китките, които на всичко отгоре ме боляха адски на допир. Руми извади от чантата си малко бинт, който намокри и уви около ръцете ми. "Трябва да те облекчи малко, Ники", ме успокои тя, "Че имаме много задачи днес. Направо не знам с какво да започнем." Попитах я какви задачи има предвид, но тя се замисли и ме огледа: "Уф, че си брадясал. Май ще трябва да минем през козметичното студио. Но това по-нататък. Сега ще отидем на бързо до вас, за да се пооправиш." Руми извади от голямата си торба широка рокля от намачкана материя - бяла с няколко широки, сини, хоризонтални ивици. Скочих в нея, като дължината й ме изненада - беше до глезените, въпреки ботите. "Е широка ти е, но стига за прехода до вас", каза Руми и ми подаде едно тъмно синьо спортно яке с качулка. За радост поне то ми беше почти тамън и можехме да излезем. Не срещнахме никого в асансьора, а когато се погледнах в огледалото му се уплаших - имах торбички под очите, които сякаш се затваряха от умора.

Задръстването вече беше отминало и успяхме да стигнем до нас за около 20 минути с колата. По стълбите и в асансьора отново не видяхме никого и облекчено влязохме в апартамента. Вмъкнах се в банята и се избръснах.  Облякох отново роклята на Руми и отидох при нея. Тя седеше на масата и четеше някакъв списък. "Ники, така си малко по-добре. Чета списъка с 10-те правила от Таня - ще трябва веднага да се гримираш, че да не те обвини в нарушение. Междувременно покажи ми всичките си женски дрехи!", заповяда колежката. Заведох я до гардероба и й показах къде са ми "тайните" одежди, като извадих и малката си черна чантичка, в която беше скромната ми колекция от гримове. Заех се да си сложа сиви сенки, малко розов руж на бузките и бледорозово червило. През това време Руми натрупа дрехите ми на три купчинки на леглото: поли / рокли, дамски ризи / блузи и бельо. Панталоните захвърли на пода намигайки ми: "Правило 4!" Попитах я как ще излизам при минусовите температури навън, а тя ме успокои: "Спокойно, мила, Таня няма да те остави без плътни чорапогащници." После избра сет от правата ми дънковата пола до коляното, черен чорапогащник 40 den и черния ми сутиен с банели и големи чашки, които вкъщи пълнех със свити на топка чорапи. За мое щастие избра и черното ми боди с дълги ръкави и поло-яка, което беше толкова плътно, че очертаваше формите ми много приятно. "Хайде, обличай се, мила, че трябва да излизаме!", каза Руми и извади от торбата си няколко сгънати черни чувала. Докато изпълнявах задачата тя започна да тъпче останалите мъжки дрехи в чувалите. След като привърших и се завъртях пред огледалото се обърнах към колежката: "Харесвам ли ти, Руми?" "Да, Ники, черното много ти отива, а дънковата пола ти придава тийн вид.", усмихна се тя, "хайде, обувай си ботушите и да излизаме." "Ами аз нямам ботуши на токчета", сетих се аз. "Значи трябва да ти купим и ботуши. Обувай си ботите тогава и ми помогни с тези боклуци", скара ми се вече Руми докато продължаваше да изпразва гардероба. Попитах я какво ще правим с дрехите, а тя ме погледна учудено: "Ще ги изхвърлим, разбира се!" След това се доближи до мен натисна ме да седна на леглото и започна да ми слага фон дьо тен от малка тубичка. "Ники, като се върнем ще трябва да се поупражниш с гримирането - много ти личеше брадата". Огледах се в огледалото след "интервенцията" и наистина - кожата ми изглеждаше гладка, а и цветът на фон дьо тен-а беше този на кожата ми. Обух си още влажните боти, и синьото яке и излязохме, като всяка мъкнеше по няколко чувала с дрехи, които изхвърлихме в близкия контейнер.

Качихме се в колата и Руми ме попита: "Ники, колко пари имаме?" Зачудих се защо ме пита и тя ми обясни, че в зависимост от "наличността" ще изберем мястото за пазар. Уви нямах много пари - около 200 лв. по сметката и 100-ина лева в портфейла. Руми замълча, а аз я помолих да отидем в по-голям магазин, където да избегнем консултантки. Разбрахме се, че в един от по-малките молове има точно такъв магазин. Паркирах в подземния паркинг, а Руми ми пооправи още малко грима и каза: "Недей да говориш, моля те, аз ще говоря вместо теб". Качихме се с асансьора и влязохме в големия магазин на партера - обувките в него бяха толкова много. Започнахме да се разхождаме покрай щандовете и се насочихме към ботушите. Имах чувството, че всички погледи са насочени към мен, но Руми ме успокои "Ники, никой не ни обръща внимание - кой номер си?" Бях 42 и се оказа, че всички номера на кутиите са до 40 максимум. Минахме три пъти по регалите, но уви... В този момент към нас се приближи младо момиче –леко пълно, но с къса синя пола и също черен чорапогащник,  на около 20 години, което с усмивка предложи помощта си. Руми веднага се възползва: "Племенницата ми се е притеснила - не виждаме никакви ботуши с по-голям номер?" "Кой номер търсите?", продължи да пита момичето. "41!", изненадващо отговори Руми. Продавачката отиде да провери в склада, а аз погледнах колежката си учудено. "Ники, 42 има само  в Холандия - стегни се, сигурна съм, че няма да те стягат много."

След няколко минути консултантката се върна носейки розова кутия. "За съжаление в момента имаме само този модел, но съм сигурна, че ще Ви хареса...", започна да бърбори, докато разопаковаше най-хубавия чифт ботуши, които бях виждала - чисто черни, с около 5 см. платформа. Токчето беше тънко и поне 12 см.

"Може ли да ги пробвам?", попитах, надявайки се, че гласът ми няма да се види странен на момичето. "Разбира се", зарадва се тя. Оказа се, че ми стягат малко отстрани, но пък отпред бяха ок. Руми ми помогна да завържа връзките им отзад и ме прихвана при ставането: "Ники, леко, моля те, защото не си свикнала." Погледнах се в огледалото и за миг забравих всякакъв дискомфорт - от огледалото сякаш ме гледаше модел с безкрайни крака от Fashion TV. "Ще ги вземем", отсече Руми. За съжаление на касата сякаш ме обля студен душ - струваха 200 лв - две трети от бюджета за пазаруване. Платихме с моята дебитна карта и вече навън й се оплаках за сериозното намаление на парите. Тя се засмя: "Ники, не мисли толкова за парите - забеляза ли, че притеснението ти изчезна и се държа като истинска дама - жестове, мимики, дори глас ... ще те похваля пред Таня!" Предвид сериозното намаление на финансите след това само обикаляхме из мола и гледахме витрините отвън. Разбира се набелязахме доста неща за следващия път, за "след заплата", както се изрази Руми. 

Целувки

Niki

Приключенията на Николета 8

Здравейте,

Продължавам с разказа за Николета. Тази част е още по-екстремна, като дори се чудих дали да не я поредактирам, но реших, че ще я оставя в оригинал. Надявам се въпреки това да ви е интересно:

В първите минутки след като Таня ме остави бях толкова изненадана, че не мръднах. Гледах към покритата с кафява тапицерия врата и очаквах всеки момент да се отвори и шефката да влезе с усмивка на уста. Но минутите течаха, а нищо не ставаше. Ръцете ми започнаха да натежават, въпреки че не бяха опънати до края. За съжаление не можех да си ги сложа и на главата, а можех само да се увисвам на веригата. Тя ми позволяваше само по една крачка в страни, чиято дължина се намаляваше допълнително от панделката, която стягаше двете ми бедра едно до друго. Вратата беше на около метър и половина, стените на около метър от мен. И сякаш се приближаваха към мен, тъй като в празната стая нямаше какво да ги спре. Сандалите, въпреки че в началото ми се видяха удобни, започнаха да ме стягат, също мускулите на прасеца вече ме наболяваха.

А най-лошото беше, че нямаше с какво да се залисвам. Започнах да се оглеждам - чорапогащникът ми се мачкаше леко на гънката под коляното, а плисетата на полата ми се въртяха около бедрата на всяка крачка. Тъмносинята ми риза обгръщаше тялото ми, като черният сутиен леко се очертаваше при всяко вдишване. Да, чувствах се хубава, но това не успокояваше болката. Лека полека започнах да губя чувствителност в ръцете и краката. Всяка крачка вече ме болеше. Прехапвах устни с надежда да отмине и да падне коричката на дълготрайното червило, но нито едно от двете не ставаше.

Колко ли време беше минало? Кога ще се появи Таня? Защо ме измъчва? Тези въпроси се въртяха в главата ми без да имат отговор. Започна и да ми се пишка. В първия момент се зарадвах, защото мисълта за това замени болката и изтръпването. После дойде мъката - знаех, че няма да издържа до сутринта, а дори не можех да си сваля дрехите. Започнах да викам, молейки се Таня или някой друг да ме чуе. Тропах по черните плочки с токчето. Ефект обаче нямаше - само стените сякаш се бяха приближили, но същевременно бяха все така извън обсега ми. Нуждата да се облекча растеше с всеки изминал миг … и накрая не издържах: в един момент просто се изпуснах в чорапогащника. Топлата течност потече по краката ми, намокри чорапогащника и сандалите и се събра на малка локвичка под тях. Чувствах се толкова безпомощна, газех в собствената си урина, ръцете и краката ме боляха зверски - каишките на сандалите и белезниците сякаш ги разкъсваха. Нямах сила да стоя повече права, главата ми се замайваше. В един момент сякаш изгубих съзнание. После отново болка, мириса на урина, белота...

          Събудих се от адска болка в ръцете, в които сякаш се забиваха безмилостно хиляди иглички. Политнах назад, но две нежни но здрави ръце поеха тежестта ми и ме сложиха да седна на пода. След няколко секунди фокусирах погледа си и видях силуета на Таня. Въпреки адската болка в ръцете и краката ми направи впечатление, че е облечена в черна сатенена нощница, дълга до коляното с дантела на бюста. Обута беше в черни лачени чехли с пухчета отпред  и поне 5 см токче. "Боже, Ники, добре ли си? Изглеждаш много бледа.", чух гласа й. Можах само да изхокам в отговор. В този момент Таня се подхлъзна и залитна. Чу се звук от скъсан плат, но тя успя да запази равновесие. "По дяволите, Ники, тук е мокро и мирише. Какво си направила?" Бях се освестила достатъчно, за да отговоря: "Таня, не издържах, припаднала съм." Лицето на Таня беше страшно - очите й святкаха, а устните бяха събрани в гримаса на пълно разочарование: "Не ме интересува, Ники, оставих те няколко часа да се поупражняваш, а ти...? Всяка дама трябва да може да стиска, когато се наложи! Отбележи си наказание! А сега ще ти донеса кофа и парцал, за да оправиш пода." След малко се върна с черна кофа с вода и моп и ги сложи до мен: "Искам да лъснеш пода, водата ще изхвърлиш в съседната тоалетна. Аз отивам да се приготвя, надявам се, че ще си бърза." След като излезе полежах още няколко минути и постепенно чувствителността в ръцете и краката започна да се връща. Опитах се да стана, но болката бързо се върна. Едвам се задържах на краката си и пак се сринах на пода. Починах си още няколко минути, но чух тракане на токчета от отворената врата. Държейки се за стената се изправих отново, като този път се задържах. Взех кофата и изсипах водата на пода, след което се заех да я събирам обратно. Беше адски трудно с високите сандали (не си и помислих да ги сваля), коланът, който се впиваше в талията и въженцето около бедрата, което Таня не беше свалила заедно с белезниците. Посъбрах водата и отидох да изхвърля кофата в съседната тоалетна - малка стаичка - един на един - с тоалетна чиния и малка мивчица. Плочките бяха същите, като тези на пода на "моята стая". Налях още малко вода и се заклатих към нея, за да продължа бърсането. След малко подът беше вече чист, но оставаше миризмата - доста от урината беше попила по дрехите ми. Тръгнах към мивчицата поне аз да се измия и да оставя кофата и мопа. На вратата вече ме чакаше Таня - с очила и косата вързана на кок. Беше си сложила черен костюм от две части - сако и пола със съвсем тънки бели вертикални вици. Полата й беше дълга - поне няколко пръста под коляното, а обувките - черни, лачени и с платформа от поне 4 см. и ток около 12 см. "Огледа ли ме хубаво?", започна шефката с леден глас, "Ники, след около половин час ще дойде Руми - както се разбрахме - ще правиш каквото ти нареди, а довечера ще продължим обучението двете. Докато си сама тук, моля те, да се приведеш в приличен вид - съблечи дрехите и се измий. Чорапогащникът ще остане на теб, сандалите смени с ботите, не искам да ми ги разваляш. До скоро!" Таня се обърна и без да ме погледне повече излезе от апартамента.

Целувки
Niki

Как се облича Niki в жегите :)

Здравейте приятели и приятелки,

Как сте в жегата? Мен много ме мъчи и добре, че в работата има климатик, та мога относително спокойно да си нося новите хубави дрешки. Отдавна не съм писала за тоалети, за което се извинявам, но днес докато се обличах толкова много се харесах, че реших, че трябва да споделя:

Бельото ми се състои от черен, фигурален чорапогащник на розички и найлонови чорапи до коляното (сложих ги, защото са много стегнати и лъскави заради ликрата). Сутиенът ми е светлосин с банели. Краят на единия от банелите се забива леко в кожата ми при движение, което ми причинява приятен дискомфорт.

Върху сутиена си сложих новото черно дантелено боди с дълги ръкави. То е леко прозрачно, а отпред на бюста има цветни апликации. През дупето минава тънка лента, която е малко стегната.

Полата, която сложих, също е нова – черна, до коляното с висока талия. Има цип отзад, а отпред има връзки, като корсет и много приятно прибира малкото ми коремче.

Отдавна (поне месец и нещо) не бях слагала и червения си корсет. За радост го закопчах относително лесно и се надявам да не се отворят копченцата по време на движенията ми днес.

За да е пълна картинката върху всичко това сложих и новата ми черна рокля без ръкави. Тя е плътна по тялото, без ръкави, а на лявата гърда има лъскави камъчета. Много приятно очертава силуета, който след слагане на корсета смея да твърдя е „доста женствен“.

Какво мислите – добро начало на седмицата, нали?

Целувки

Niki

Приключенията на Николета 7

Здравейте,

Продължаваме с разказа за Николета, тази част е малко екстремна, надявам се въпреки това да ви е интересно:

Паркирах в подземния паркинг на офиса и звъннах на шефката, че съм тук. Тя дойде след минутка, хвърли чантата си на седлката отзад и седна до мен. "Ники, за малко да те подмина, едвам те познах", засмя ми се и извади червилото. Докато рисуваше леко нацупените си устни в бледорозово ме попита: "Видя ли те някой съсед на излизане?" "Да, видя ме дъщерята на съседите от горния етаж", отвърнах с неочакван и за мен ентусиазъм. "Браво!, зарадва се тя, "а сега карай към Лозенец - Японския хотел." Запалих и тръгнахме. Беше вече почти 21 часа и нямаше много коли. Таня ме насочи към малко блокче на спокойна уличка, където паркирахме. На слизане отново ми се усмихна: "Я да те видим как ходиш на токчета". Заклатих се до нея, стремейки се да не изоставам. Заведе ме до входната врата и я отвори с карта. Качихме се с асансьора на третия етаж, където със същата карта отвори една от вратите. Стори ми се тежичка и дебела, но все пак бяхме в Лозенец до Японския - сигурно стандартът тук е такъв. Влизайки тръгнах да се събувам, но Таня ме спря: "Скъпа, моля те, трябва да се упражняваш - доста си непохватна още. От сега нататък те искам с токчета през цялото време, дори в банята. И да не се изхитриш - за мен под 5 см. не са токчета. Дори и тези боти са нисички, но хайде...". Покани ме в хола, където седнахме една до друга на големия сив диван. Засмяхме се, когато и двете кръстосахме едновременно дългите си крака съответно в черен и бял чорапогащник. Таня хвана ръката ми, погледна ме в очите и започна монолога си: "Ники, много се радвам за теб. Очевидно всички промени през последните дни ти харесват, което е много важно за мен. Тръгнали сме по дълъг път, а скоро няма да има връщане назад." Понечих да попитам какво значи това, но тя продължи: "Все още не усещаш колко много ще се промени живота ти, предстоят ти и доста трудности." А аз й разказах накратко неприятната случка на бензиностанцията от днес. Тя замълча, докато я гледах в бляскавите зеленикави очи, търсейки подкрепа или по-скоро съвет. "Да, точно това имах предвид. Ще ти е трудно, сигурно ще изгубиш повечето си приятели, семейството ти ще те отлъчи. Но, запомни: винаги, когато се питаш струва ли си, погледни дългите си крака, обвити в чорапогащника и ще се оправиш!" 

В този момент пусна ръката ми и излезе от стаята. Върна се след малко, носейки черна чанта, която постави на земята до нас. "Ники, знаеш имаш само една седмица докато започнеш при нас на новата позиция и с новото име. До тогава ще спиш тук, като ще се упражняваш с мен. Ще репетираме всичко - обличане, гримиране, глас, жестове, походка." Кимнах, усмихвайки се, а Таня продължи: "Пуснах Руми в отпуска - с нея ще се упражняваш през деня. Нямаме никакво време - затова ще ти наложа правила, чието нарушаване ще води до доста неприятни наказания!", след което извади от чантата лист и ми го подаде. Взех го и започнах да чета:

Правила за Сиси - етап 1

1. Ще носиш чорапогащник 24/7.

2. Ще ходиш с високи токчета 24/7.

3. Ще си с червило, сенки, фондьо тен от 08.00 - 22.00 всеки ден и в случаите, когато Господарката ти нареди.

4. Ще носиш само поли / рокли. Панталоните са абсолютно забранени.

5. Ще спреш да се интересуваш от всякакви "мъжки" теми - спорт, бойни изкуства, мръсни вицове и т.н.

6. Ще се абонираш за поне три женски списания и ще ги четеш всеки ден.

7. Ще контактуваш, вкл. по GSM-а само с одобрени от Господарката ти хора. За целта за всеки ще искаш изрично разрешение.

8. Ще съгласуваш с Господарката си всички излизания и занимания извън работното място.

9. Ще се подлагаш на всички козметични процедури, които определи Господарката ти.

10. Ще се подлагаш на всички хирургични операции, които определи Господарката ти.

В мен забушуваха хиляди въпроси, просто не знаех от къде да започна. Отварях и затварях уста, а думите не излизаха. А Таня извади от чантата си флакон с тъмно червено червило, отвори го и го приближи към устните ми. "Ники, това е най-дълготрайното червило, което има на пазара. Издържа по 12 часа, като първите 4 не можеш да го махнеш." Нанесе го с бързи и уверени движения, а ефектът му не закъсня. Усещах как се втвърдява върху устните ми и ги стяга в някаква чудовищна хватка, сякаш имах коричка. "Да, мила, не е приятно, но и аз съм със същото." Извади огледалце и видях, че противно на това което чувствах блестеше с чудесен цвят на устните ми. "Видя ли? В чантата има още два цвята, ще ти трябват при комбинациите с различните тоалети."

След което се изправи бързо: "Хайде, сега ще се упражним по ходене на токчета!" Заведе ме в съседната стая, която имаше същата тежка и плътна врата като входната на апартамента, като от вътре беше и тапицирана. подът беше от големи черни плочки, които се хлъзгаха леко, като самата стая беше напълно празна. Само от тавана висеше верига, която падаше до около 10 см. над главата ми. Таня ме бутна под нея и извади от черната чанта черни сандали с тънки каишки и поне 10 см. токче. От години мечтаех за такива. "Това ще се твоите пантофки, мила, хихи", засмя се докато клякаше в краката ми. С бързи движения събу кожените ми боти и закопча сандалите на двете ми крачета, след което заключи каишките с две миникатинарчета. Леко се олюлях, защото нямах никакъв опит с толкова високи обувки, които за мое щастие нямаха платформа. Таня ме подхвана за дупето и се изправи до мен. "Ще свикнеш, Ники, до няколко дни ще можеш и да тичаш с тях. Сега си вдигни ръцете.", помоли ме тя. Докато се подчинявах бавничко на шефката усетих устните й върху моите - наистина ли ме целуваше? Бяха меки и влажни, но  не можех да ги усетя напълно заради проклетата коричка на червилото. Опитах се да й отвърна, но чух две бързи щраквания над главата си. С ужас усетих, че Таня е закопчала ръцете ми за веригата над главата с белезници с розови пухчета. Дръпнах ги надолу, но очевидно веригата беше здраво зазидана в стената. Въпреки пухчетата металът се впи болезнено в китките ми. Таня вдигна късата ми сива пола и уви два пъти черна панделка под бузите на дупето ми и отпред на бедрата. Стегна я доста, прибирайки двата ми крака един до друг и завърза двата края на красива фльонга. Оправи полата ми и застана усмихната до вратата: "Ники, пожелавам ти лека и приятна нощ и помни какво ти казах по-рано на дивана". Докато излизаше от стаята й се примолих: "Таня, моля те, поне ми махни белезниците!" Тя спря, погледна ме в очите и отговори леко отегчено: "Мила, правя го за твое добро - тази нощ ще се научиш да пазиш равновесие на истински токчета, ще свалиш още поне половин килограм, ще свикнеш да се движиш с малки крачки и ще откриеш, че да си секси не винаги е приятно! А и все пак ще ти оставя лампата светната." След което излезе, затвори вратата и чух, че заключи... 

Целувки

Niki