Сандали в тъмното

Здравейте на всички,

Не знам как е с вас, но по това време на годината имам страхотно желание да изляза навън облечена като жена. Така беше и миналата година, а сега като че ли е по-силно. Не знам дали е заради по-ранното стъмване или масовото разхождане на по-красивата половина от човечеството по поли и чорапогащници, но и смелостта ми нарасна.

Та да ви разкажа за онзи ден: Още от сутринта си сложих светло-бежавите силиконови чорапи, чорапогащник, черен цвят, 20 Den, както и бялата права пола (както обикновено – всичко под дрехите за работа). В чантата си взех и новите ми черни сандали на висок ток.

На връщане, към 19 часа слязох от автобуса една спирка по-рано и започнах да търся подходящо местенце. Между два блока имаше пътечка и пейка, на която седнах. Свалих си мъжките боти и чорапи и си сложих плетената шапка за прикритие. За финал поставих на краката си споменатите сандали. За лош късмет точно в този момент по пътеката се зададоха две жени, които минаха покрай мен, гледайки ме определено учудено. Не вярвам да са видели, че не съм съвсем от техния пол, но сигурно им се е видяло странно на самотната пейка да седи жена с черен панталон, чорапогащник и сандали (не беше никак топло).

За разлика от предни мои публични приключения не се притесних и след като прибрах обувките си в чантата се насочих към вкъщи, вървейки по тъмната страна на улицата. За лош късмет се разминах с още двама човека, които също ме изгледаха. Този път проблемът беше, че съм отвикнала от ходене на токчета и се попоклащах малко или по-скоро много. Повървях около 200 / 300 метра и спрях наново – за съжаление ме заболяха краката, не издържах повече и си смених обувките, с което свърши и моето пътешествие L

Очевидно ще трябва да потренирам повече вкъщи.

Целувки и до нови приключения

Niki