Приключенията на Николета 5

Събудих се към 07.30 на следващия ден. Чух как чистачката идва в нашето помещение, носейки кофата и парцала. Наругах се наум, защото бях решил да се скрия в тоалетната докато мине, но се бях успал. Завъртях ключа на кабинета на Таня и зачаках седейки на дивана с кръстосани и треперещи крака. Сякаш цяла вечност чистачката тропаше около вратата. В един момент натисна дръжката и след малко пъхна ключа в ключалката, за да отключи. Разбира се другият ключ от вътре не й позволи. Чух я, че замърмори нещо, че трябва да каже на някакъв Иван да поправи ключалката и се отдалечи. Дали щеше да го извика веднага? Едва ли, все пак имаше още доста стаи за почистване на горните етажи. След десетина минути я чух как излезе и след още минута-две отскочих до тоалетната, за да се измия. Въздъхнах, когато се видях на голямото огледало на мивката - наистина изглеждах нелепо с дамското бельо, но и за секунда не си помислих да остана без него. Изтичах обратно в кабинета на Таня, като преди това си взех лаптопа, за да прегледам и-мейлите. Бях се зачел в някакви данни, когато чух Руми и още една колежка да влизат: "Виж, Нинче, новият е дошъл рано. Сигурно пак е купил кафе на Таня." "Да, бе, егати натегача", отговори Нина. Разочаровах се малко, защото Нина изглеждаше свястна. Очевидно влиянието на Руми сред колектива е по-голямо отколкото мислех.

Върнах се към и-мейлите, а след 20-ина минути, когато чух, че и повечето колеги са дошли, чух как някой се опитва да пъхне ключ в ключалката. Скочих и завъртях ключа, надявайки се, че е Таня. Вратата се отвори и тя влезе, но за мой най-голям ужас не беше сама, а заедно с Руми. Опитах се да се скрия зад вратата, но Таня я дръпна и аз лъснах пред двете. "Боже, Ники!", единствено това промълви иначе бързореката Руми. Таня се усмихна загадъчно и бързо се шмугна зад бюрото. Днес си беше облякла елегантен черен сукман с дължина до коляното с бяла леко прозрачна риза, под която прозираше дантеленият й сутиен. Беше с бели плътни чорапи на фигурки и черни обувки с платформа и поне 8 сантиметрово токче. Руми носеше синя рокля с дължина под коляното и черен чорапогащник с много ликра, а на краката имаше черни велурени боти, които ми напомняха малко на копитца на прасенце. Усетих се, че се оглеждаме взаимно отгоре до долу, а когато срещнахме погледите си за първи път видях страх в очите й.

Гласът на Таня бързо ме върна в действителността: "Ники, не те очаквах ... толкова рано тук", започна тя и след това се обърна към Руми: "Руми, трябва да помислим как да интегрираме Ники в екипа под истинската й същност! Ники, ако имаш идеи ще те изслушаме и теб." Колежката продължаваше да стои с отворена уста и сякаш не чуваше думите на Таня. Но изненадващо проговори: "Таня, не знам, много ще е трудно. Той... тя има брада, ще трябва да се епилира...Поне в началото ще трябва … перука и да носи панталон." "Не искам да нося панталони повече", с ужас усетих, че проговарям и аз. Таня веднага се засмя: "Няма да позволим това, Николетке" и продължи гледайки двете ни в очите "Николай от днес е съкратен поради несправяне със задачите. Аз ще се оправя с HR, Руми ти ще го съобщиш на колегите заедно с новината, че след една седмица ще имаме нова сътрудничка - Николета. Ники, от теб очаквам за една седмица ново CV, снимка, а и гардероб. Руми ще ти помага след работа за всичко. А и аз ще те проконтролирам преди интервюто ти с HR."

Гледах я в очите и бавно, но сигурно осъзнавах, че цял живот съм си мечтала за такава промяна. Забравих болката, лошото отношение на колегите, това, че съм полугол, погледнах Таня и промълвих: "Благодаря ти!" Шефката сякаш не ме чу, стана и излизайки заповяда на Руми "Измисли как да я изведеш от тук, аз ще направя оперативката сега!"

След като Таня излезе Руми се тръшна на диванчето и се завайка: "Боже, боже, не ми стига работата, а сега и с теб трябва да се занимавам, ох, ох." Опитах се да я успокоя с това, че няма нужда да се занимава и че, ще се справя сам, но тя ме прекъсна: "Ники, но ти даже продължаваш да говориш в мъжки род, как мислиш, че за седмица ще променим и визия и говорене и мислене?" "Не знам", промърморих аз. "Ох, и как да те измъкна - сградата е пълна с хора? Поне навън няма никой", каза Руми докато гледаше през малкия процеп на отворената врата. "Знаеш ли, ще ти дам едно костюмче, което вчера си взех от химическото.", усмихна се тя и изскочи навън. Чух, че я викаха на оперативката, но Таня се скара, казвайки, че Руми има специална задача. След минутка Руми влезе със старомодно вълнено сако цвят каки с дълга пола. Бързо ги облякох - бяха ми доста широки, дори полата ми падаше. Колежката се съгласи, че не мога да изляза с тях: "Уф, Ники, слаба си като Таня! Много са ти широки. А, дали тя няма нещо подходящо?" Решихме да я изчакаме да се върне след оперативката. Докато чакахме се разговорихме за разни дребнотемия и се оказа, че Руми е доста приятна събеседничка, когато не се заяжда. Дори ми каза, че съм имала много хубави крака, за което й благодарих сърдечно.

Тъкмо започнахме да си говорим за мода и вратата се отвори рязко. За щастие беше Таня, която се пошегува: "Ники, ти май си започнала вече при нас?". Докато отговоря Руми вече беше взела думата и подробно обясняваше за идеята си с нейните дрехи и че ако не съм била толкова слаба съм щяла вече да съм си вкъщи. Докато колежката се вайкаше Таня се разхождаше около мен и ме оглеждаше от всички страни. "Таня, Ники може би може да облече нещо твое?", завърши тирадата Руми. "Точно това си мислех и аз. Я да видим, какво имам в шкафчето", тя отвори вратата на високия шкаф зад вратата, порови малко и извади малка черна коктейлна рокля. Влюбих се веднага в нея още, когато я постави на бюрото: беше асиметрична с широка презрамка през лявото рамо, нямаше и ръкави. На дължина беше поне педя и половина над коляното, като в долната част имаше 10 сантиметрова лента от бляскав латекс. Таня извади от гардеробчето и ми подаде нов пакет чорапогащник - 60 den, виненочервен: "Ники, пробвай ги върху черния чорапогащник и изчезвайте!"

Докато се обличах Руми отново се завайка, че навън било пълно с колеги. Таня я успокои, че ще ми даде палтото и шапката си, като с малко грим и фондьотен ще покрие наболата брада. Облякох се, а двете колежки ме наобиколиха веднага. "Идеално ти стои, Ники, сякаш си я мерила", каза Руми. "Да, наистина е много добре! Ники, ела да те гримираме", Таня извади от чекмеджето на бюрото си доста голямо несесерче с гримове. Седнах срещу нея, кръстосвайки тъмночервените си крака. Шефката първо почисти лицето ми с тоалетно мляко (миришеше много нежно), след което нанесе според мен доста дебел слой фон дьо тен. На очите ми нанесе тъмносиви сенки, след което извади молив. Дръпнах се, защото имах неуспешни опити с него преди, но Таня се засмя: "Не се плаши, ще съм много внимателна - не искам едноока асистентка". И наистина почти не усетих натиска върху клепача. Подадоха ми огледалце да се погледна, а Руми извади тъмночервено червило от несесерчето: "Мисля, че ще й подхожда на тоалета." Таня кимна, а аз се заех да си оправя и устните. Резултатът беше божествен - слаба, стройна и фатална мацка ме гледаше в огледалцето. Погледнах двете жени и видях в очите им, че са на същото мнение. Руми тъкмо отвори уста да ме похвали, но Таня я прекъсна: "Ники, обличай палтото и шапката и изчезвай. Само не забравяй да ми ги върнеш довечера. Ще ти се обадя да ме вземеш!"

Руми ме хвана под ръка, но аз спрях в последния момент: "Боса ли да изляза?" "Ники, нямам други обувки тук", беше отговора на шефката, която вече отваряше лаптопа си, "ще караш боса!" Руми ме издърпа от стаята и се развика още на вратата: "Госпожо, моля Ви, на 8-ия етаж Ви чака фотографа! Ще Ви заведа". Аз се изправих и закрачих, влизайки в роля: "Благодаря. Много е разсеян - каза ми да дойда без обувки на 3-ия етаж." Някои от колегите се засмяха, но изненадващо никой не ме позна. Слязохме до колата по стълбите - за щастие не засякохме никого. Руми ме целуна по бузата и ми каза: "На добър час, Ники, дано от днес си щастлива". Сякаш видях сълза в очите й, но тя се обърна бързо и закрачи към стълбите...

Целувки
Niki

Приключенията на Николета 4

Здравейте приятели и приятелки,

Продължавам с разказа за Николета:

Следобедът мина относително спокойно, получих от Таня и-мейл с още една задача, която до към 18 часа разреших. Към 18.15 офисът беше вече почти празен, бяхме останали само Руми и аз. Тогава тя се приближи бавно до мен и гледайки ме отгоре като малко детенце сподели подсмихвайки се: "Ники, между нас да си остане, видях те, че влезе при Таня с тетрадките и чорапогащниците, а излезе без чорапите." "Не е вярно", опитах се да отрека. "Ники, знам, че си нов и искаш да се докажеш, но те съветвам - не падай толкова ниско да се превръщаш в нейна секретарка. Нищо няма да спечелиш, само мнението на колегите за теб ще се промени, повярвай ми... Между другото за твоя информация - на позицията й  се полага PA, но са й отказали преди 3 дни.", тя ме изгледа няколко секунди с онова изражение на майка, чието дете я е разочаровало за пореден път. След това стана и излезе поклащайки се на пълните си крака, обути в черни боти с ниско токче.

Изчаках няколко минути и си тръгнах и аз. На път за вкъщи се замислих какви могат да бъдат последствията от това, че целият офис ще разбере от Руми, че купувам чорапогащници на шефката. Имаше двама колеги, с които добре се разбирахме, помагаха ми в ежедневните задачки. Колежките, без Руми, също ме приемаха нормално. Но сега ... може би щях да стана черната овца. От друга страна пък не беше лошо да съм в добри отношения с Таня, защото тя щеше да вземе решението дали оставам след 5-те месеца изпитателен срок.

Вече в апартамента съблякох мъжките си дрехи и смених сатенения сутиен със сив с банели, които се впиваха в кожата между гърдите ми. Не обичах да съм с него дълго време, защото металът, макар и обгърнат в плат дразнеше кожата ми. Но за случая се примирих. Добрата новина беше, че коланът почти не го усещах. Само при навеждане ме наболяваше малко, но очевидно тялото ми се приспособяваше бавно към него. Наметнах се с белия ми сатенен халат и се заех с домакински задачи.

Към 20 часа хапвах сандвич и гледах новините, когато звънна GSM-ът. Сигурен бях, че е Таня и не се излъгах. Странното беше, че се обаждаше от стационарния телефон в офиса. "Добър вечер, Ники.", започна тя с приглушен глас,"какво правиш?" "Хапвам, Таня, вкъщи съм", отговорих гълтайки последната хапка. Тя сякаш не чу отговора и продължи с уморен глас: "Ники, затънала съм в работа, не знам какво да правя. Ела в офиса да ми помогнеш." Не ми хареса тонът на последното й изречение - каза го сякаш наистина съм й секретарка, която трябва да доприпка веднага. Разбира се не й казах нищо, просто отговорих, че тръгвам.

След 15-ина минути шофиране бях в сградата. Охраната ме записа и влязох. На нашия етаж беше тъмно, само под вратата на кабинета на Таня светеше. Почуках, тя ме покани.

Влязох в кабинета и я заварих кръстосала дългите си крака, тракайки на клавиатурата на лаптопа си. Десният й крак беше отгоре, а обувката й се люлееше върху пръстите - нещо, което ме побърква винаги, толкова е ... дамско? Таня улови погледа ми и ми се усмихна: "Ники, бързо дойде, с колата ли си?". Кимнах, а тя продължи: "Ужасно съм уморена, а имам да довърша два отчета днес. Трябва да ми помогнеш." Отговорих, че отивам да си взема лаптопа, а Таня измърка: "Нееее, остани при мен! Толкова ме болят краката, защо не ме разтриеш?" тя протегна крака си към мен и изсули обувката. Приклекнах и докоснах за първи път мечтаното стъпалце. Досега не бях масажирал крак и започнах с леки движения нагоре надолу от палеца към петата. Таня одръпна леко крака си и за изхили: "Гъделичкаш ме, Ники, хихи. Не спирай. И ми  разкажи с какво се облече сега. Не по-добре се съблечи и ми покажи, хихи!" Тя дръпна крака си и ме погледна с очакване. Вече имах опит от предната вечер, а и сякаш го очаквах. За няколко секунди останах по кафявия ми 80 DEN чорапогащник на черни хоризонтали раета, сивия ми сутиен и черния колан с катинарчетата. В кабинета беше топло и не потреперих, като сутринта, а и Таня ми се усмихваше така мило. Клекнах отново в краката й и продължих масажа. "Ммм", промълви тя и продължи да пише на лаптопа, събувайки и втората си обувка. Краката й миришеха на тежък парфюм, определено новият San Pelegrino беше напоен с аромата, който се смесваше с този на нейния крем.  Погалванията ми й харесаха, Таня продължи да мърда краката си в ръцете ми, а аз се заех със стегнатите й прасци, които постепенно се отпуснаха в ръцете ми. Въпреки това усещах мускулите, които се бяха развили от всекидневното носене на високи токчета.

Бях се отнесъл, когато изведнъж чух кликване. Погледнах нагоре - шефката беше затворила лаптопа и беше отпуснала главата си върху облегалката на стола. След десетина секунди мълчания тя отново ми проговори: "Ники, нали помниш, че трябваше да те накажа за лошото изпълнение на днешната задача с чорапогащниците? Наистина справи се чудесно с масажа, но това не е достатъчно! Ела да ти стегна колана!". "Нее", изстенах аз, "Таня, моля те, едвам свикнах с него, не мога да издържа на още болка." В интерес на истината докато я масажирах бях забравил за болката напълно, но в момента отново ме прерязваше.

Таня изведнъж скочи и ми удари шамар, крещейки в лицето ми: "Млъкни, мръснице, не смей да ми отговаряш! Не само, че ще те стегна, но и ще се прибереш вкъщи така, както си в момента!" Извади ключето на катинарчето, отключи го и хвана колана с две ръце. С удивителна сила го стегна и премести езичето с една дупка. Докато се опитвах да си поема дъх и да се задържа на краката си катинарчето щракна. Погледнах надолу, гледката беше удивителна - повече от една трета от корема ми го нямаше. Таня започна да прибира мъжките ми дрехи и обувките в един плик и поглеждайки ме каза ледено: "Запомни - много се дразня от две неща - мърляво изпълнение на задачите и неподчинение. Много добре видях, че си свикнал с колана. Актьорските ти игри няма да ме трогнат. Лека вечер!" След това излезе от кабинета с моите дрехи в ръка.

Стоях безмълвен в средата на кабинета й по чорапогащник, колан и сутиен и не можех да повярвам в каква ситуация съм. Наистина в офиса нямаше никой, но долу беше охраната, през която трябваше да мина, за да изляза. За съжаление нямаше заден изход или нещо подобно. Освен това пред офиса беше доста светло и минаваха коли, независимо, че вече беше след 22 часа. Бях в капан. Седнах на дивана на Таня и се разплаках. Цялата ми кариера беше на поставена на карта - знаех, че ако ме видят няма да мога повече да остана на работа. След кратък размисъл реших да остана в кабинета на Таня. Имаше ключ на вратата, та поне за нощта бях на сигурно място. А утре, утре беше нов ден с нов късмет...

Тоалет за шофиране - сандали и чорапогащници (снимки)

Здравейте на всички,

Както ви писах вчера имам непреодолимо желание да се кипря като Niki и да покарам в този си вид. Тази сутрин се снимах и искам да ви покажа резултата. Ще се радвам на коментари, както положителни, така и с препоръки.

Виждате новото ми боди в комбинация с черен дантелен сутиен и любимия ми червен корсет. Под тях е правата ми черна пола, която доста ме стяга в талията, но нали красотата иска жертви :)

Гледайки тази снимка си мисля, че ще е хубаво скоро отново да си стегна корсета, за да избегна нагъванията. За съжаление обаче при предното пристягане не се почувствах добре и ме заболя глава (все пак искарах 9 часа така).

Тук си личи по-добре полата. Искаше ми се да е повече по тялото, но пък изглежда страхотно, нали?

Ех, ако имах и гърди :) Не че нямам, но не съм ги сложила.

Стигнахме и до сандалките. Какво ще кажете? Направо не искам да ги свалям :)

Тук съм с два чорапогащника - мисля, че личи на бедрото как телесният прозира. Цветенцата са супер.

И за финал - обърнати кръстосани крачета :)

Целувки
Niki

Шофиране по пола

Здравейте на всички,

От няколко дни настроението ми е приповдигнато. Не знам защо, но ми се иска да направя нещо лудо и познавайки се сигурно така ще стане. Решила съм да се наконтя и да покарам малко колата изцяло по "женски".

В момента, както се досещате, под панталона съм с черна права пола, телесен цвят чорапогащник, върху него черен с много ликра (за съжаление ризата ми е прозрачна и съм без боди и сутиен). В колата си държа все още зимните ботуши (знаете ги от втората ми фотосесия в блога), както и новите ми черни сандали: много сладки с връзки, които се увиват до под коляното. Не ми се кара с ботушите, но засега със сандалите ме е страх. Токчето им е много тънко и се плъзга, та не съм много сигурна с педалите. А ако има риск от катастрофа удоволствието ми няма да е пълно. Може би трябва да се поупражнявам на паркинга малко :)

Преди няколко дни се сдобих с две прелестни бодита-блузи - бяла и черна. Бялата е с дълги ръкави от ситна мрежа, а от пред деколтето е на с дантелени цветенца. Стои ми много добре, а и ме стяга леко, което знаете много обичам. Мисля си да я комбинирам с черната пола. Какво мислите? Нямам търпение да се видя на шофьорското място.

Целувки
Niki

P.s. Ще пиша скоро за приключенията си, надявам се :)

Лято с чорапогащник

Здравейте на всички,

Навън вече е лято - слънчево и топло и дамският гардероб се променя, както цветово, така и размерно (тоест полите стават по-къси, деколтетата по-дълбоки).  А мен ме вълнува въпроса с чорапогащниците. Както знаете ги обожавам и когато мога съм поне с два чифта. Дори сега съм с черни силиконови чорапи 20 Den, лъскави 20 Den чорапогащници с много ликра (ох как ми се иска да се разходя на слънцето и крачетата ми да светкат:) и 30 Den черни чорапогащници.
Защо три чифта - ами, за да се връзват към черната ми пола, която прилича на тази от снимките:

За съжаление няма панделка, но пък съм и с бялото (знам, не се връзва, но нямах време сутринта за друго) си боди, което има много сладка мини панделка между гърдите. Гледам си я поне 30 секунди преди да си сложа и корсета.
Но пак се отплеснах - бях тръгнала да пиша за чорапогащниците и жегата. Миналото лято се бях притеснила, че няма да мога да ги нося, но за щастие работя в климатизиран офис. И проблемът беше само прибирането до вкъщи. Но тогава носих само по един чифт. Не знам как ще реагира тялото ми на сауната, на която го подлагам. Засега пия повече течности и се надявам охлаждането да действа без потене (което става). Дайте ми, моля ви съвет какво да правя, имате ли подобни проблеми?

Целувки
Niki