Приключенията на Николета 4

Здравейте приятели и приятелки,

Продължавам с разказа за Николета:

Следобедът мина относително спокойно, получих от Таня и-мейл с още една задача, която до към 18 часа разреших. Към 18.15 офисът беше вече почти празен, бяхме останали само Руми и аз. Тогава тя се приближи бавно до мен и гледайки ме отгоре като малко детенце сподели подсмихвайки се: "Ники, между нас да си остане, видях те, че влезе при Таня с тетрадките и чорапогащниците, а излезе без чорапите." "Не е вярно", опитах се да отрека. "Ники, знам, че си нов и искаш да се докажеш, но те съветвам - не падай толкова ниско да се превръщаш в нейна секретарка. Нищо няма да спечелиш, само мнението на колегите за теб ще се промени, повярвай ми... Между другото за твоя информация - на позицията й  се полага PA, но са й отказали преди 3 дни.", тя ме изгледа няколко секунди с онова изражение на майка, чието дете я е разочаровало за пореден път. След това стана и излезе поклащайки се на пълните си крака, обути в черни боти с ниско токче.

Изчаках няколко минути и си тръгнах и аз. На път за вкъщи се замислих какви могат да бъдат последствията от това, че целият офис ще разбере от Руми, че купувам чорапогащници на шефката. Имаше двама колеги, с които добре се разбирахме, помагаха ми в ежедневните задачки. Колежките, без Руми, също ме приемаха нормално. Но сега ... може би щях да стана черната овца. От друга страна пък не беше лошо да съм в добри отношения с Таня, защото тя щеше да вземе решението дали оставам след 5-те месеца изпитателен срок.

Вече в апартамента съблякох мъжките си дрехи и смених сатенения сутиен със сив с банели, които се впиваха в кожата между гърдите ми. Не обичах да съм с него дълго време, защото металът, макар и обгърнат в плат дразнеше кожата ми. Но за случая се примирих. Добрата новина беше, че коланът почти не го усещах. Само при навеждане ме наболяваше малко, но очевидно тялото ми се приспособяваше бавно към него. Наметнах се с белия ми сатенен халат и се заех с домакински задачи.

Към 20 часа хапвах сандвич и гледах новините, когато звънна GSM-ът. Сигурен бях, че е Таня и не се излъгах. Странното беше, че се обаждаше от стационарния телефон в офиса. "Добър вечер, Ники.", започна тя с приглушен глас,"какво правиш?" "Хапвам, Таня, вкъщи съм", отговорих гълтайки последната хапка. Тя сякаш не чу отговора и продължи с уморен глас: "Ники, затънала съм в работа, не знам какво да правя. Ела в офиса да ми помогнеш." Не ми хареса тонът на последното й изречение - каза го сякаш наистина съм й секретарка, която трябва да доприпка веднага. Разбира се не й казах нищо, просто отговорих, че тръгвам.

След 15-ина минути шофиране бях в сградата. Охраната ме записа и влязох. На нашия етаж беше тъмно, само под вратата на кабинета на Таня светеше. Почуках, тя ме покани.

Влязох в кабинета и я заварих кръстосала дългите си крака, тракайки на клавиатурата на лаптопа си. Десният й крак беше отгоре, а обувката й се люлееше върху пръстите - нещо, което ме побърква винаги, толкова е ... дамско? Таня улови погледа ми и ми се усмихна: "Ники, бързо дойде, с колата ли си?". Кимнах, а тя продължи: "Ужасно съм уморена, а имам да довърша два отчета днес. Трябва да ми помогнеш." Отговорих, че отивам да си взема лаптопа, а Таня измърка: "Нееее, остани при мен! Толкова ме болят краката, защо не ме разтриеш?" тя протегна крака си към мен и изсули обувката. Приклекнах и докоснах за първи път мечтаното стъпалце. Досега не бях масажирал крак и започнах с леки движения нагоре надолу от палеца към петата. Таня одръпна леко крака си и за изхили: "Гъделичкаш ме, Ники, хихи. Не спирай. И ми  разкажи с какво се облече сега. Не по-добре се съблечи и ми покажи, хихи!" Тя дръпна крака си и ме погледна с очакване. Вече имах опит от предната вечер, а и сякаш го очаквах. За няколко секунди останах по кафявия ми 80 DEN чорапогащник на черни хоризонтали раета, сивия ми сутиен и черния колан с катинарчетата. В кабинета беше топло и не потреперих, като сутринта, а и Таня ми се усмихваше така мило. Клекнах отново в краката й и продължих масажа. "Ммм", промълви тя и продължи да пише на лаптопа, събувайки и втората си обувка. Краката й миришеха на тежък парфюм, определено новият San Pelegrino беше напоен с аромата, който се смесваше с този на нейния крем.  Погалванията ми й харесаха, Таня продължи да мърда краката си в ръцете ми, а аз се заех със стегнатите й прасци, които постепенно се отпуснаха в ръцете ми. Въпреки това усещах мускулите, които се бяха развили от всекидневното носене на високи токчета.

Бях се отнесъл, когато изведнъж чух кликване. Погледнах нагоре - шефката беше затворила лаптопа и беше отпуснала главата си върху облегалката на стола. След десетина секунди мълчания тя отново ми проговори: "Ники, нали помниш, че трябваше да те накажа за лошото изпълнение на днешната задача с чорапогащниците? Наистина справи се чудесно с масажа, но това не е достатъчно! Ела да ти стегна колана!". "Нее", изстенах аз, "Таня, моля те, едвам свикнах с него, не мога да издържа на още болка." В интерес на истината докато я масажирах бях забравил за болката напълно, но в момента отново ме прерязваше.

Таня изведнъж скочи и ми удари шамар, крещейки в лицето ми: "Млъкни, мръснице, не смей да ми отговаряш! Не само, че ще те стегна, но и ще се прибереш вкъщи така, както си в момента!" Извади ключето на катинарчето, отключи го и хвана колана с две ръце. С удивителна сила го стегна и премести езичето с една дупка. Докато се опитвах да си поема дъх и да се задържа на краката си катинарчето щракна. Погледнах надолу, гледката беше удивителна - повече от една трета от корема ми го нямаше. Таня започна да прибира мъжките ми дрехи и обувките в един плик и поглеждайки ме каза ледено: "Запомни - много се дразня от две неща - мърляво изпълнение на задачите и неподчинение. Много добре видях, че си свикнал с колана. Актьорските ти игри няма да ме трогнат. Лека вечер!" След това излезе от кабинета с моите дрехи в ръка.

Стоях безмълвен в средата на кабинета й по чорапогащник, колан и сутиен и не можех да повярвам в каква ситуация съм. Наистина в офиса нямаше никой, но долу беше охраната, през която трябваше да мина, за да изляза. За съжаление нямаше заден изход или нещо подобно. Освен това пред офиса беше доста светло и минаваха коли, независимо, че вече беше след 22 часа. Бях в капан. Седнах на дивана на Таня и се разплаках. Цялата ми кариера беше на поставена на карта - знаех, че ако ме видят няма да мога повече да остана на работа. След кратък размисъл реших да остана в кабинета на Таня. Имаше ключ на вратата, та поне за нощта бях на сигурно място. А утре, утре беше нов ден с нов късмет...