Приключенията на Николета 5

Събудих се към 07.30 на следващия ден. Чух как чистачката идва в нашето помещение, носейки кофата и парцала. Наругах се наум, защото бях решил да се скрия в тоалетната докато мине, но се бях успал. Завъртях ключа на кабинета на Таня и зачаках седейки на дивана с кръстосани и треперещи крака. Сякаш цяла вечност чистачката тропаше около вратата. В един момент натисна дръжката и след малко пъхна ключа в ключалката, за да отключи. Разбира се другият ключ от вътре не й позволи. Чух я, че замърмори нещо, че трябва да каже на някакъв Иван да поправи ключалката и се отдалечи. Дали щеше да го извика веднага? Едва ли, все пак имаше още доста стаи за почистване на горните етажи. След десетина минути я чух как излезе и след още минута-две отскочих до тоалетната, за да се измия. Въздъхнах, когато се видях на голямото огледало на мивката - наистина изглеждах нелепо с дамското бельо, но и за секунда не си помислих да остана без него. Изтичах обратно в кабинета на Таня, като преди това си взех лаптопа, за да прегледам и-мейлите. Бях се зачел в някакви данни, когато чух Руми и още една колежка да влизат: "Виж, Нинче, новият е дошъл рано. Сигурно пак е купил кафе на Таня." "Да, бе, егати натегача", отговори Нина. Разочаровах се малко, защото Нина изглеждаше свястна. Очевидно влиянието на Руми сред колектива е по-голямо отколкото мислех.

Върнах се към и-мейлите, а след 20-ина минути, когато чух, че и повечето колеги са дошли, чух как някой се опитва да пъхне ключ в ключалката. Скочих и завъртях ключа, надявайки се, че е Таня. Вратата се отвори и тя влезе, но за мой най-голям ужас не беше сама, а заедно с Руми. Опитах се да се скрия зад вратата, но Таня я дръпна и аз лъснах пред двете. "Боже, Ники!", единствено това промълви иначе бързореката Руми. Таня се усмихна загадъчно и бързо се шмугна зад бюрото. Днес си беше облякла елегантен черен сукман с дължина до коляното с бяла леко прозрачна риза, под която прозираше дантеленият й сутиен. Беше с бели плътни чорапи на фигурки и черни обувки с платформа и поне 8 сантиметрово токче. Руми носеше синя рокля с дължина под коляното и черен чорапогащник с много ликра, а на краката имаше черни велурени боти, които ми напомняха малко на копитца на прасенце. Усетих се, че се оглеждаме взаимно отгоре до долу, а когато срещнахме погледите си за първи път видях страх в очите й.

Гласът на Таня бързо ме върна в действителността: "Ники, не те очаквах ... толкова рано тук", започна тя и след това се обърна към Руми: "Руми, трябва да помислим как да интегрираме Ники в екипа под истинската й същност! Ники, ако имаш идеи ще те изслушаме и теб." Колежката продължаваше да стои с отворена уста и сякаш не чуваше думите на Таня. Но изненадващо проговори: "Таня, не знам, много ще е трудно. Той... тя има брада, ще трябва да се епилира...Поне в началото ще трябва … перука и да носи панталон." "Не искам да нося панталони повече", с ужас усетих, че проговарям и аз. Таня веднага се засмя: "Няма да позволим това, Николетке" и продължи гледайки двете ни в очите "Николай от днес е съкратен поради несправяне със задачите. Аз ще се оправя с HR, Руми ти ще го съобщиш на колегите заедно с новината, че след една седмица ще имаме нова сътрудничка - Николета. Ники, от теб очаквам за една седмица ново CV, снимка, а и гардероб. Руми ще ти помага след работа за всичко. А и аз ще те проконтролирам преди интервюто ти с HR."

Гледах я в очите и бавно, но сигурно осъзнавах, че цял живот съм си мечтала за такава промяна. Забравих болката, лошото отношение на колегите, това, че съм полугол, погледнах Таня и промълвих: "Благодаря ти!" Шефката сякаш не ме чу, стана и излизайки заповяда на Руми "Измисли как да я изведеш от тук, аз ще направя оперативката сега!"

След като Таня излезе Руми се тръшна на диванчето и се завайка: "Боже, боже, не ми стига работата, а сега и с теб трябва да се занимавам, ох, ох." Опитах се да я успокоя с това, че няма нужда да се занимава и че, ще се справя сам, но тя ме прекъсна: "Ники, но ти даже продължаваш да говориш в мъжки род, как мислиш, че за седмица ще променим и визия и говорене и мислене?" "Не знам", промърморих аз. "Ох, и как да те измъкна - сградата е пълна с хора? Поне навън няма никой", каза Руми докато гледаше през малкия процеп на отворената врата. "Знаеш ли, ще ти дам едно костюмче, което вчера си взех от химическото.", усмихна се тя и изскочи навън. Чух, че я викаха на оперативката, но Таня се скара, казвайки, че Руми има специална задача. След минутка Руми влезе със старомодно вълнено сако цвят каки с дълга пола. Бързо ги облякох - бяха ми доста широки, дори полата ми падаше. Колежката се съгласи, че не мога да изляза с тях: "Уф, Ники, слаба си като Таня! Много са ти широки. А, дали тя няма нещо подходящо?" Решихме да я изчакаме да се върне след оперативката. Докато чакахме се разговорихме за разни дребнотемия и се оказа, че Руми е доста приятна събеседничка, когато не се заяжда. Дори ми каза, че съм имала много хубави крака, за което й благодарих сърдечно.

Тъкмо започнахме да си говорим за мода и вратата се отвори рязко. За щастие беше Таня, която се пошегува: "Ники, ти май си започнала вече при нас?". Докато отговоря Руми вече беше взела думата и подробно обясняваше за идеята си с нейните дрехи и че ако не съм била толкова слаба съм щяла вече да съм си вкъщи. Докато колежката се вайкаше Таня се разхождаше около мен и ме оглеждаше от всички страни. "Таня, Ники може би може да облече нещо твое?", завърши тирадата Руми. "Точно това си мислех и аз. Я да видим, какво имам в шкафчето", тя отвори вратата на високия шкаф зад вратата, порови малко и извади малка черна коктейлна рокля. Влюбих се веднага в нея още, когато я постави на бюрото: беше асиметрична с широка презрамка през лявото рамо, нямаше и ръкави. На дължина беше поне педя и половина над коляното, като в долната част имаше 10 сантиметрова лента от бляскав латекс. Таня извади от гардеробчето и ми подаде нов пакет чорапогащник - 60 den, виненочервен: "Ники, пробвай ги върху черния чорапогащник и изчезвайте!"

Докато се обличах Руми отново се завайка, че навън било пълно с колеги. Таня я успокои, че ще ми даде палтото и шапката си, като с малко грим и фондьотен ще покрие наболата брада. Облякох се, а двете колежки ме наобиколиха веднага. "Идеално ти стои, Ники, сякаш си я мерила", каза Руми. "Да, наистина е много добре! Ники, ела да те гримираме", Таня извади от чекмеджето на бюрото си доста голямо несесерче с гримове. Седнах срещу нея, кръстосвайки тъмночервените си крака. Шефката първо почисти лицето ми с тоалетно мляко (миришеше много нежно), след което нанесе според мен доста дебел слой фон дьо тен. На очите ми нанесе тъмносиви сенки, след което извади молив. Дръпнах се, защото имах неуспешни опити с него преди, но Таня се засмя: "Не се плаши, ще съм много внимателна - не искам едноока асистентка". И наистина почти не усетих натиска върху клепача. Подадоха ми огледалце да се погледна, а Руми извади тъмночервено червило от несесерчето: "Мисля, че ще й подхожда на тоалета." Таня кимна, а аз се заех да си оправя и устните. Резултатът беше божествен - слаба, стройна и фатална мацка ме гледаше в огледалцето. Погледнах двете жени и видях в очите им, че са на същото мнение. Руми тъкмо отвори уста да ме похвали, но Таня я прекъсна: "Ники, обличай палтото и шапката и изчезвай. Само не забравяй да ми ги върнеш довечера. Ще ти се обадя да ме вземеш!"

Руми ме хвана под ръка, но аз спрях в последния момент: "Боса ли да изляза?" "Ники, нямам други обувки тук", беше отговора на шефката, която вече отваряше лаптопа си, "ще караш боса!" Руми ме издърпа от стаята и се развика още на вратата: "Госпожо, моля Ви, на 8-ия етаж Ви чака фотографа! Ще Ви заведа". Аз се изправих и закрачих, влизайки в роля: "Благодаря. Много е разсеян - каза ми да дойда без обувки на 3-ия етаж." Някои от колегите се засмяха, но изненадващо никой не ме позна. Слязохме до колата по стълбите - за щастие не засякохме никого. Руми ме целуна по бузата и ми каза: "На добър час, Ники, дано от днес си щастлива". Сякаш видях сълза в очите й, но тя се обърна бързо и закрачи към стълбите...

Целувки
Niki