Здравейте приятелки,
Ето следващата част от разказа. Малко ми е странно да пиша за зимен период, а навън да е топло, но пък скоро ще се „изравним“ J
Колкото до мен – аз все така съм си „по женски“. В момента съм си с черен чорапогащник 15 Den, черен бодичорапогащник тип мрежа (ако искате мога да се снимам, само пишете в коментара J), бяла пола до коляното, син сутиен с дантела и черен кожен корсет отгоре. Но стига за мен, нека да се пренесем при Николета:
Останала сама реших да не се бавя и да се измия. Потърсих по-голяма баня, но всички врати освен на малката тоалетна бяха заключени. За радост към чешмата на мивката имаше душ и успях да се облея. Бях се къпала и преди с чорапогащник, но никога и с боти. Като свърших бяха подгизнали и правеха "пльок пльок“ на всяка крачка. Изпрах си полата и ризата и ги сложих да се сушат, след което седнах на тоалетната и зачаках Руми.
Времето минаваше, а никой не идваше. Хрумнаха ми мисли да изляза, но дрехите ми бяха мокри, а и не смеех да се показвам без грим. Освен това очевидно трябваше да се избръсна. Таня беше заключила всички врати и започна да ми става скучно в двете помещения. Стиснах зъби и реших да започна да се разхождам, за да тренирам по указанията на Таня. Бях доста нестабилна заради въженцето около бедрата и умората въпреки по-ниските обувки. След две три обиколки на вратата се звънна. Зачудих се какво да правя, нямах нито ключ, нито карта, а външната врата беше заключена. Все пак заприпках към шпионката. На вратата беше Руми, помъкнала голяма торба. Извиках й, че съм вътре, но не мога да отворя. Тя се плесна за главата, порови в чантата и извади карта, с която да си отвори. Вече вътре изпъшка и постави торбата на земята. Без да ме погледне зареди как трябвало да заведе дъщерята на лекар, след това как се забавил градският транспорт и т.н. А накрая попита: "Няма ли къде да седнем?" Отвърнах, че всички стаи са заключени. Чак тогава Руми ме изгледа: "Боже, Ники, имаш много уморен вид, спала ли си изобщо тази нощ!?" Заразказвах й за преживяванията си, а тя пребледня и възкликна: "Таня не е трябвало да прави това с теб, това е ужасно." Когато свърших само заклати глава: "Боже, боже, ръцете ти! Как ще се покажеш?" Наистина от белезниците имах две дебели подпухнали резки над китките, които на всичко отгоре ме боляха адски на допир. Руми извади от чантата си малко бинт, който намокри и уви около ръцете ми. "Трябва да те облекчи малко, Ники", ме успокои тя, "Че имаме много задачи днес. Направо не знам с какво да започнем." Попитах я какви задачи има предвид, но тя се замисли и ме огледа: "Уф, че си брадясал. Май ще трябва да минем през козметичното студио. Но това по-нататък. Сега ще отидем на бързо до вас, за да се пооправиш." Руми извади от голямата си торба широка рокля от намачкана материя - бяла с няколко широки, сини, хоризонтални ивици. Скочих в нея, като дължината й ме изненада - беше до глезените, въпреки ботите. "Е широка ти е, но стига за прехода до вас", каза Руми и ми подаде едно тъмно синьо спортно яке с качулка. За радост поне то ми беше почти тамън и можехме да излезем. Не срещнахме никого в асансьора, а когато се погледнах в огледалото му се уплаших - имах торбички под очите, които сякаш се затваряха от умора.
Задръстването вече беше отминало и успяхме да стигнем до нас за около 20 минути с колата. По стълбите и в асансьора отново не видяхме никого и облекчено влязохме в апартамента. Вмъкнах се в банята и се избръснах. Облякох отново роклята на Руми и отидох при нея. Тя седеше на масата и четеше някакъв списък. "Ники, така си малко по-добре. Чета списъка с 10-те правила от Таня - ще трябва веднага да се гримираш, че да не те обвини в нарушение. Междувременно покажи ми всичките си женски дрехи!", заповяда колежката. Заведох я до гардероба и й показах къде са ми "тайните" одежди, като извадих и малката си черна чантичка, в която беше скромната ми колекция от гримове. Заех се да си сложа сиви сенки, малко розов руж на бузките и бледорозово червило. През това време Руми натрупа дрехите ми на три купчинки на леглото: поли / рокли, дамски ризи / блузи и бельо. Панталоните захвърли на пода намигайки ми: "Правило 4!" Попитах я как ще излизам при минусовите температури навън, а тя ме успокои: "Спокойно, мила, Таня няма да те остави без плътни чорапогащници." После избра сет от правата ми дънковата пола до коляното, черен чорапогащник 40 den и черния ми сутиен с банели и големи чашки, които вкъщи пълнех със свити на топка чорапи. За мое щастие избра и черното ми боди с дълги ръкави и поло-яка, което беше толкова плътно, че очертаваше формите ми много приятно. "Хайде, обличай се, мила, че трябва да излизаме!", каза Руми и извади от торбата си няколко сгънати черни чувала. Докато изпълнявах задачата тя започна да тъпче останалите мъжки дрехи в чувалите. След като привърших и се завъртях пред огледалото се обърнах към колежката: "Харесвам ли ти, Руми?" "Да, Ники, черното много ти отива, а дънковата пола ти придава тийн вид.", усмихна се тя, "хайде, обувай си ботушите и да излизаме." "Ами аз нямам ботуши на токчета", сетих се аз. "Значи трябва да ти купим и ботуши. Обувай си ботите тогава и ми помогни с тези боклуци", скара ми се вече Руми докато продължаваше да изпразва гардероба. Попитах я какво ще правим с дрехите, а тя ме погледна учудено: "Ще ги изхвърлим, разбира се!" След това се доближи до мен натисна ме да седна на леглото и започна да ми слага фон дьо тен от малка тубичка. "Ники, като се върнем ще трябва да се поупражниш с гримирането - много ти личеше брадата". Огледах се в огледалото след "интервенцията" и наистина - кожата ми изглеждаше гладка, а и цветът на фон дьо тен-а беше този на кожата ми. Обух си още влажните боти, и синьото яке и излязохме, като всяка мъкнеше по няколко чувала с дрехи, които изхвърлихме в близкия контейнер.
Качихме се в колата и Руми ме попита: "Ники, колко пари имаме?" Зачудих се защо ме пита и тя ми обясни, че в зависимост от "наличността" ще изберем мястото за пазар. Уви нямах много пари - около 200 лв. по сметката и 100-ина лева в портфейла. Руми замълча, а аз я помолих да отидем в по-голям магазин, където да избегнем консултантки. Разбрахме се, че в един от по-малките молове има точно такъв магазин. Паркирах в подземния паркинг, а Руми ми пооправи още малко грима и каза: "Недей да говориш, моля те, аз ще говоря вместо теб". Качихме се с асансьора и влязохме в големия магазин на партера - обувките в него бяха толкова много. Започнахме да се разхождаме покрай щандовете и се насочихме към ботушите. Имах чувството, че всички погледи са насочени към мен, но Руми ме успокои "Ники, никой не ни обръща внимание - кой номер си?" Бях 42 и се оказа, че всички номера на кутиите са до 40 максимум. Минахме три пъти по регалите, но уви... В този момент към нас се приближи младо момиче –леко пълно, но с къса синя пола и също черен чорапогащник, на около 20 години, което с усмивка предложи помощта си. Руми веднага се възползва: "Племенницата ми се е притеснила - не виждаме никакви ботуши с по-голям номер?" "Кой номер търсите?", продължи да пита момичето. "41!", изненадващо отговори Руми. Продавачката отиде да провери в склада, а аз погледнах колежката си учудено. "Ники, 42 има само в Холандия - стегни се, сигурна съм, че няма да те стягат много."
След няколко минути консултантката се върна носейки розова кутия. "За съжаление в момента имаме само този модел, но съм сигурна, че ще Ви хареса...", започна да бърбори, докато разопаковаше най-хубавия чифт ботуши, които бях виждала - чисто черни, с около 5 см. платформа. Токчето беше тънко и поне 12 см.
"Може ли да ги пробвам?", попитах, надявайки се, че гласът ми няма да се види странен на момичето. "Разбира се", зарадва се тя. Оказа се, че ми стягат малко отстрани, но пък отпред бяха ок. Руми ми помогна да завържа връзките им отзад и ме прихвана при ставането: "Ники, леко, моля те, защото не си свикнала." Погледнах се в огледалото и за миг забравих всякакъв дискомфорт - от огледалото сякаш ме гледаше модел с безкрайни крака от Fashion TV. "Ще ги вземем", отсече Руми. За съжаление на касата сякаш ме обля студен душ - струваха 200 лв - две трети от бюджета за пазаруване. Платихме с моята дебитна карта и вече навън й се оплаках за сериозното намаление на парите. Тя се засмя: "Ники, не мисли толкова за парите - забеляза ли, че притеснението ти изчезна и се държа като истинска дама - жестове, мимики, дори глас ... ще те похваля пред Таня!" Предвид сериозното намаление на финансите след това само обикаляхме из мола и гледахме витрините отвън. Разбира се набелязахме доста неща за следващия път, за "след заплата", както се изрази Руми.
Целувки
Niki
