Здравейте на всички,
Идва зима, а навън е пълно с мацки с поли и чорапогащници – с две думи – рай за мен J Надявам се времето да се запази още дълго и чудните краченца да не се скрият от грозните панталони.
Аз също съм нон стоп в крак с модата – сега съм с един черен и един кафяв силиконов чорап, черният ми, уви мрежест, бодичорапогащник, тънки и светли 15 Den чорапогащи, тъмносини прашки, черно плътно боди и бяла и лъскава еластична пола. Сложила съм си и черния фитнес колан, за да ми прибира коремчето. Много се харесвам така, дори сутрин като се обличам толкова се възбуждам, че съм готова да тръгна така по улиците към работата… Изглежда е от сезона и гледките, ще ви пиша, ако преодолея страха си!
А за финал ето и продължението на разказа за Николета, надявам се да ви хареса:
Не знам колко време съм спала, но сякаш след един миг се сепнах от вратата, която се отвори. Беше Таня, вече облечена и гримирана за работа: черно кожено вталено сако с кожена пола до коляното, която се разширяваше леко от средата на бедрата. Обувките й бяха черни с тънко поне 15 см токче и много сладки връзчици отпред, леко заоблени. Косата й бе пусната, но гримът й беше строг и делови - малко руж на бузите, бледо червило, сиви сенки.
"Ники, добро утро, мила", започна тя, "радвам се, че си поспала, защото днес ти предстои нов и интересен ден." "Добро утро, Таня", отговорих аз, чудейки се дали да я помоля да ме освободи. Както обикновено шефката изпревари събитията като отключи белезниците, след което махна маската от лицето ми. За няколко минути сякаш вратът ми беше блокиран, като през това време Таня ме "доосвободи", развързвайки лентите и въженцата около краката и тялото ми. "Ники, вземи си дъх, отиди да се измиеш и ела в хола. Не забравяй и какво можеш да сваляш", закачи ме тя и излезе от стаята. Трябваха ми поне 5 минути, за да минат "игличките", причинени от часовете обездвижване. След това отидох до малката баня и внимателно свалих бодито и дънковата пола и се поомих. Забелязах, че има огледало, което ми позволи да видя, че имам белези по лицето от маската. На мивчицата имаше самобръсначка и пяна, които веднага приведох в действие и се явих на шефката гладка с бедра, обути в чорапогащници и стегнати с въженце, както и по боти, широк черен колан, заключен с катинарче и черен сутиен. Още с влизането си Таня стана от дивана, оставяйки на масата чашка с кафе - забелязах, че е с черен лак на ноктите днес – стоеше й стрхотно.
"Ники, днес искам да се облечеш малко по-строго, вчера беше доста тийн. Извадила съм ти един мой любим преди тоалет. Нали сме с подобни фигури, трябва да ти стане. Ето го.", занарежда докато го вадеше от някакъв сак. "Свали си чорапогащниците и си сложи тези черни силиконови чорапи и върху тях този чорапогащник!" Чорапите бяха обикновени, около 20 den с ликра и две силиконови ленти, но чорапогащникът беше красив: черен на преплетени цветенца, като дъното му беше подплатено и меко. Таня улови изненадания ми поглед и обясни: "Знам, че имаме изискване за 24/7 чорапогащници, но знам, че ще ти хареса и нещо да ти лепне за бедрата, пък и отгоре ще имаш чорапогащник." Наистина бях пробвала и преди силиконови чорапи и лепненето по бедрата беше доста приятно. "Хайде сега да разнообразим малко това черно - ето ти любимия ми червен сутиен с черна дантела", Таня ми подаде описания от нея сутиен, който сякаш беше шит за мен, направо залепна за гърдите ми. Шефката намали малко дължината на презрамките обяснявайки ми, че иска да имам типично женските белези по раменете и под гърдите, а скоро и по коленете. Докато се чудех какво значи последното видях, че извади кафяво боди тип прашка, което било "да ми прибира малко бюста". "А сега, Ники, ще ти сваля колана." "Сигурна ли си, нали трябва да си намалявам талията?", уплаших се не на шега. В интерес на истината последните дни толкова бях свикнала с колана, че имах чувството, че ще се "пречупя" ако остана без него. Таня се засмя: "Браво, Ники, браво. Приятно съм изненадана от реакцията ти. Продължавай в този дух! Не се притеснявай - погледни тази пола с висока талия. Като я закопчаеш ще видиш, че коланът няма да ти липсва." Докато Таня отключваше катинарчето и махаше колана, което не беше никак безболезнено, разгледах полата - беше черна, дълга до коляното и с доста дълъг цип отзад. Облякох я, а шефката се приближи да ми помага - с едната ръка натисна доста силно корема ми, а с другата дръпна ципа до горе. Беше малко по-стегнато отколкото с колана, но Таня ме успокои, че постепенно ще се отпусне леко. Горната част стигаше почти до сутиена, а надолу прибираше бедрата ми едно към друго. "Чудесно ти стои, а сега си сложи тази риза!", заповяда шефката докато ми подаваше бяла, леко прозрачна отзад риза на малки черни точки. Наложи се да сваля ципа на полата молив, за да я вкарам отдолу, което извърших по одобрителния поглед на шефката. "Как се чувстваш, Ники?", попита ме тя. "Чудесно, Таня, дрехите сякаш ме ограничават и чувствам, че дори жестовете ми с тях биха били по-нежни", отговорих й без да се замислям. "Това е и целта, Ники, с тази риза например не можеш да вдигнеш рязко ръце, защото ще се повреди. Очаквам от теб да се държиш все повече като млада дама! А ето и токчетата ти за днес". За пореден път се убедих в чудесния й вкус - на дългите си показалци държеше светло сиви леко заоблени обувки с около 8 см. тънко токче. Освен, че бяха доста удобни ексцентричното беше, че кожата от петата леко покриваше половината токче, което беше приятен акцент.
Завъртях се един два пъти пред Таня, а тя изпляска доволно: "Браво, Ники, веднага бих те назначила за помощничка в офиса. А сега дай да ти видя ноктите." За съжаление в резултат на снощното писане на лаптопа залепените нокти се бяха леко изпомачкали и разместили, което разочарова шефката: "Мда, ще трябва да отидеш на професионалистка - очевидно временните решения не вършат работа. Но за това после. Сега ще те снимам за CV-то". Таня ми направи няколко снимки със смартфона си докато се усетих: "Ама да не личи брадата!" Шефката се усмихна: "Спокойно, ще ги оправя с фотошопа, пък и нали си се избръснала. Но си права, когато ходиш за ноктите ще трябва да третираме и брадата ти." И аз и се усмихнах и се осмелих да я попитам какви са задачите ми днес. Тя само ми смигна и попита мога ли да карам с токчета. "Ами с толкова високи обувки не съм опитвала." Отговорът ми очевидно не й се хареса: "Значи трябва да се научиш! Писна ми да ти казвам за всичко. Хайде, излизаме." И скочи, обличайки черното си палто. Излязох тракайки с токчетата след нея по стълбите, когато се усетих, че нямам горна дреха и съм по леката риза. Не посмях да се обадя, а и тя не ме поглеждаше, защото започна да говори по телефона. Оказа се, че вика такси, което след малко спря пред входа. Качихме се отзад, а Таня заповяда на шофьора да кара към офиса. Почти веднага попаднахме в задръстване, което Таня реши да използва, за да ми оправи малко грима. Беше ме много срам от шофьора, който гледаше подозрително в огледалото, но това пък не притесни Таня изобщо. Постепенно постави сиви сенки и очна линия, която никога не си бях слагала преди. Оказа се, че не е толкова неприятно колкото мислих, а пръстите й бяха доста опитни. Пооправи фондьотена и ми сложи от "дълготрайното" червило.
Помислих, че Таня ще накара таксиджията да паркира в подземния паркинг, но уви той спря отпред, тя му написа ваучера и слязохме. Чувствах как краката ми трепереха, но не от студ. В тази сграда бяха работила под мъжкото ми аз няколко месеца и бях сигурна, че ще ме познаят веднага. Таня усети страха ми и хващайки ме под ръка ме повлече към входа: "Хайде, Ники, отиваме към Човешките ресурси за първото ти интервю, не се притеснявай с теб съм." Беше ми трудно да поддържам темпото й докато минаваше през просторното фоайе покрай двете мацки на рецепцията. Със сигурност съм им направила впечатление как подтичквам след Таня, но сякаш бяха решили да не ме забелязват. В асансьора до 7-ия етаж бяхме с две мънички и млади финансистки, които разпалено обсъждаха някакъв колега. Странно ми беше, че не се притесниха от нас, а шефката само ми смигна доволно…
Целувки
Niki
