Здравейте приятелки,
Публикувам още една част от разказа за Николета. Дано ви хареса поне толкова, колкото на мен, като писах J:
В този момент се звънна на вратата. Замръзнах - нямаше как да отворя - бях още с дамските дрехи и токчетата. Странното беше, че и Ани и Руми ме гледаха, дори последната ме покани с ръка да отворя. Приближих се към вратата и попитах: "Кой е?" "Ники, отваряй, защото съм бясна!", чух добре познатия глас на Таня. Отворих й веднага вратата. С нахлуването й и Ани и Руми се изправиха. "Аха, събиране по женски, значи?", попита тя, след което настана мълчание. Никоя от нас не знаеше защо е толкова ядосана. Накрая вродената бъбривост на Ани надделя: "Здравейте, аз съм Ани. Съседка съм на Вашата Николета." Шефката не й отговори, а приближавайки се към мен изригна: "Така значи, вече се хвалиш с новото си амплоа? А забрави ли за правило 7: Ще контактуваш, вкл. по GSM-а само с одобрени от Господарката ти хора. За целта за всеки ще искаш изрично разрешение? Ще съжаляваш, обещавам ти!" Опитах се да й обясня случая, като помолих Руми да потвърди, че Ани сама е дошла. Руми не ме и погледна и каза: "Таня, искам да отбележа и наказание за непристойно излизане от колата!" Последната само ме изгледа продължително и процеди: "Събличай си полата и блузата веднага!" Подчиних се, въпреки че ме беше срам от Ани и Руми и свалих дрехите си. Ани понечи да мръдне, но Таня я спря: "Стой тук, сега ще видиш какво ще се случи с твоята Ники!" Застанах пред шефката по кафяво боди, чорапогащник и токчета. Таня обхвана талията ми с ръце и стисна: "Да, дами, личи си, че коланът и полата с висока талия вършат добра работа, Но мисля, че вече е време да посветим Ники в корсета." Никога досега не бях носила истински такъв, но разбира се бях гледала различни модели в интернет. В този момент Руми извади една истинска червена прелест от голямата си чанта: Корсетът беше с тъмночервен на орнаменти, като се закопчаваше отпред с метални кукички и халки. В горната си част имаше черен пух, който се връзваше със завързания черен шнур за пристягане отзад.
Таня взе корсета от Руми и започна да го поставя, вдигайки нагоре ръцете ми: "Дами, новият аксесоар на Ники е с метални подсилени банели, а не с пластмасови, като евтините корсети в магазините. Закопчаването отпред е с кукички, като към всяка ще прикрепим по едно миникатинарче, което ще възпрепятства свалянето му!" Докато говореше тя сложи корсета на талията ми и започна да закопчава споменатите кукички една по една. С всяка следваща усещах как коремът ми се прибира. За последните две трябваше Таня да положи повече усилия и не се сдържа: "Ники, от днес ще минеш на истинска салатена диета... Не, че ще можеш да хапнеш нещо повече с новата придобивка!" Кимнах, а Руми подаде на Ани малко найлоново пликче: "Ани, мила, тук са катинарчетата, ще ги щракнеш ли на Ники?" Ани с усмивка се зае да ме заключва и когато затвори и последното попита: "Готово, а кой ще държи ключетата?" Таня й се усмихна: "Искаш ли ти да поемеш тази отговорност? Преди да ми отговориш имай предвид, че ключетата са уникални и не могат да се копират, така че само ти ще отговаряш за талията на Ники!" Съседката изписка от удоволствие и прибра пликчето с ключетата в малко джобче на черната си плисирана пола: "Супер, това е, като да си имаш домашно котенце!" Руми и шефката се засмяха на сравнението, след което последната продължи: "Дами, сега идва най-хубавото на корсета - пристягането! Ники донеси табуретката и легни на корем върху нея!" Направих, каквото поиска и легнах с лице към пода, като се подпирах на ръце и колене. Таня ме плясна веднага по дупето и спомена нещо за "кой ли ще се радва на тази прелест", след което се обърна нежно към Ани: "Ани, твоето котенце е малко напълняло. Ти първа ще се грижиш за талията й. Вземи двата края на шнура в средата в едната ръка, опъни и започни да стягаш от към всеки край!" Ани се зае да дърпа съгласно указанията и да свива още повече талията ми. Руми се приближи, погали ме по косата и рече успокоително: "Мила Ники, корсетът е като броня за жената - особено този модел ще подобри стойката и фигурата ти. Винаги мисли за голямата цел!" Междувременно Таня показваше на Ани как да дърпа шнура, подпирайки се с коляно на гърба ми. Този метод допълнително ме притискаше и позволи да ми съкратят талията с още един два сантиметра. Накрая Руми и Ани държаха шнура, а шефката го завърза на красива фльонга. Помогнаха ми да стана и ми наредиха да се разходя пред тях. Докато стоях права се чувствах само малко неудобно, но с първите ми движения усетих, че не ми достига въздух. Напрягах гърдите си, но уви, само усещах как с всяко вдишване металните банели се забиват в кожата ми. Руми разбра първа, че съм почти пред колапс и ме сложи да седна на табуретката, при което долната част на корсета се заби болезнено в корема ми. "Ники, корсетът в началото ще ти помогне да започнеш да правиш само най-необходимите ти движения. Знаеш, никоя уважаваща себе си дама не ръкомаха или тича. Като начало Ани ще преценява колко дълго ще стоиш с него и колко да те стяга. Разбира се моето желание е бързо да има видими резултати с талията ти. След това аз и Руми ще продължим пристягането докато не постигнем мечтания резултат, а именно, който и да те погледне да ахне и да помисли: горката девойка, дано не се счупи. Пожелавам ти успех." Едвам си поемах дъх по време на монолога на шефката. След като тя свърши сякаш и трите жени очакваха да кажа нещо. В този момент от мен сякаш се отдели въздишка: "Както кажете, господарки мои!" Таня се усмихна, а Руми и Ани изпискаха доволно, сякаш са чакали точно тези мои думи. Двете ми колежки отидоха да си говорят в коридора, а през това време Ани ми помогна да си облека отново полата (ризата нямаше как да сложа, тъй като беше по тялото и останах по корсет). През цялото време ме галеше по косата и ми обясняваше как ще станем неразделни и колко неща ще правим заедно. Можех само да кимам и да дишам учестено. Изведнъж прозвъня телефон. Ани вдигна и започна да говори с майка си, като й обясняваше къде е и какво прави с мен. Слушах с ужас и най-малките подробности, но нямах въздух дори думичка да кажа. Ани затвори, наведе се и ме целуна по устните, като каза: "Хайде, мое коте, трябва да се прибирам. Довечера ще дойда да ти отпусна корсета ... или пък да те стегна! Хайде чао." И изскочи от вратата.
Таня и Руми се върнаха при мен гледайки ме как корсетът буквално смазва талията ми. Този път Руми започна: "Ники, сега ще те оставим сама. За наказание за грешките ти от днес ще те завържем, като Ани ще мине довечера да те сложи да си легнеш. Гледай да поспиш, защото утре имаме още задачи. За да не ти е скучно ще ти оставим включен телевизора на Фешън Тиви." Слушайки колежката Таня започна да ми сваля полата. След като я махнахме ме сложи да легна по корем на канапето в хола, като главата ми беше обърната към телевизора. Руми й подаде розово въженце, с което шефката събра и завърза краката ми при глезените и коленете. След това ми постави черните ръкавици от приключението с Галя по-рано днес и щракна белезниците на китките зад гърба ми така, че късата верижка мина през въженцето на глезените ми. Лежах по корем с вдигнати крака назад, които ползваха ръцете ми като контрапункт. В интерес на истината трябва да призная, че не беше чак толкова стегнато и можех да сменям натоварването. Разбира се тези минимални движения в никакъв случай не ми позволяваха да стана от дивана, можех единствено да се търкулна от него.
Както обикновено при разделите ни Таня се наведе и ме целуна по устните, а Руми шумно ми пожела приятна вечер. Двете излязоха и заключиха вратата от вън.
Целувки
Niki
