Здравейте на всички,
В момента съм облечена с кафява права пола до коляното, лъскав чорапогащник 20 Den, телесен цвят, кафява боди, четрен кожен сутиен, червен стегнат корсет. Краката ми са вързани с червени въжета. Намирам се в тоалетната на един мол и ще остана тук така в следващите часове – ако имах и господарка… удоволствието или мъчението щеше да е пълно. Ако има желаещи – знаете как да ме намерите J
А и ето следващата част от разказа за Ники. Приятно четене и целувки.
Разделихме се и слязох с асансьора в подземния паркинг, като седнах в колата и зачаках колежката. Руми пристигна след малко запъхтяна и седна до мен: "Ники, страхотно изглеждаш - дрехите ти стоят като излети. Карай към апартамента си!" Тръгнахме и по пътя се опитах да разбера какво ще правим. Странно, но разговорливата ми бивша и бъдеща колежка мълчеше. Не отговори и на притеснения ми въпрос как ще се вмъкнем без да ме видят съседите. Паркирах на съседната пряка от блока и изгасих. В този момент Руми откопча колана си и ми смигна: "Чакай ме тук, сега ще се върна." Нямаше какво да направя - зачаках отново. След 10-ина минути Руми се появи и не беше сама: с нея беше Ани, облечена с бяло пухено яке и черен клин, а на краката си имаше най-сладките черни ботички на поне 10 см. платформа. Руми отвори моята врата и ме подкани: "Хайде, Ники, отиваме у Ани на клюки по женски." "Ама, Руми ...", започнах аз, но Ани ме разоръжи с най-хубавата си усмивка: "Ники, хайде, ще е супер яко!" "Добре тогава!", зарадвах се аз на хубавата си тийн съседка и излязох от колата. Двете дами се засмяха, а Руми ме скастри след това: "Ники, това не беше никак фино излизане - ако имаше бельо всеки щеше да го види! Дръж си краката плътно прибрани, като си с пола! Отбележи си наказание за довечера." "А, може би това е била целта ти, Ники", продължи да се смее Ани и ме хвана под ръка.
За мой ужас на входа на блока се засякохме с домоуправителката - запазена жена на средна възраст, която изхвърляше боклука. Тя се поздрави с Ани, след което се загледа в мен. Аз се свих, надявайки се макиажните умения на Таня да са заличили максимално чертите ми. Очевидно притеснението ми си пролича, защото Руми опита да завърже някакъв разговор за децата, които драскат по стените. Ефект нямаше - домоуправителката продължи да ме гледа в очите, след което изведнъж процеди: "Няма да позволя изроди в моя блок." И трите стояхме смаяни докато ни отминаваше.
Ами сега - какво щях да правя - очевидно домоуправителката щеше да вземе някакви мерки. Ани първа излезе от шока и ни набута бързо във входа. За щастие не засякохме друг съсед по стълбите и се "спасихме" в апартамента на Ани. Съблякохме си якетата и влязохме в хола, където Ани ни сипа по кафе. И трите бяхме страшно възбудени от случката преди малко и се надпреварвахме да поставяме версии и предположения за измъкване от ситуацията. Накрая се спряхме на версията за маскарад, дори си направих снимка с Руми и Ани, които си сложиха коледни шапки. Решихме довечера Ани да покани домоуправителката и да й обясни за проекта й в училище, като й даде телефона на Руми, която щеше да играе ролята на учителката.
И трите бяхме напълно уверени, че версията ще мине и ще запазим тайната ми. Продължихме с клюки за най-различни неща - съседи, колеги, колежки. Ани ни разказа за новото си гадже, дори ми предложи тримата да излезем някоя вечер. Много се смяхме на наивния ми въпрос - "с Ники или Ники искаш да излезем". Така в приказки и закачки премина следобеда. Вече към 17 часа навън се стъмни и с Руми станахме да си ходим, защото родителите на моята тийн съседка щяха да се приберат всеки момент. Ани беше много разочарована и за довиждане изтръгна обещание от мен да й гостувам в най-скоро време и да мерим дрехите й.
Вече на стълбите Руми се насочи към асансьора. Качихме се на моя етаж без да се срещнем с никого, отключих апартамента и влязохме. Гледах бъдещата си колежка с въпрос в очите. Тя разбра погледа ми и само каза: "Чакаме Таня!" Седнахме на дивана, пред кутия шоколадови бонбони, които бързо започнаха да намаляват. Вече към 18.30 се звънна - заклатих се към вратата (Руми изрично ми забрани да си махна токчетата) и отворих. Оказа се Ани, която нахлу като вихър вътре. Беше си сменила черния клин с черна плисирана поличка и плътен розов чорапогащник, който подчертаваше дългите й крака, обути също с розови чехли. Блузата й беше тип поло, също розово. Ани запърха около нас и заобяснява как и майка й щяла да говори с домоуправителката по нашия въпрос. Аз се намръщих - не исках още хора от блока да знаят моята тайна. Съседката ми усети погледа ми и изстреля: "Ники, защо се цупиш, нали целта ти е постоянна промяна?" Не бях мислила в тази посока. Безспорно настоящето ми положение ми харесваше, но пък постоянна промяна? В този момент Руми прочете присъдата ми: "Да, Ники, нали имаш договор с Таня? Не мисля, че ще ти позволи каквито и да е волности или връщания назад." "Какъв е този договор, искам да го видя?", замоли на свой ред Ани. Руми се усмихна и ме помоли да цитирам 10-те правила. Нямаше как започнах:"Трябва да нося чорапогащник и високи токчета непрекъснато." Тийн съседката ме прекъсна - "Супер и аз обожавам чорапогащниците и токчетата - предлагам да си ги сменяме. Харесва ли ти розовия ми сега?" Трябваше да й призная, че й стои супер и, че с радост бих го пробвала. "Имам още един чифт - малко по-ярък, ще го пробваме утре, като ми дойдеш на гости. Давай нататък!", беше нареждането. "Трябва да съм гримирана между осем и десет вечерта...", "... с червило, сенки и фондьо тен", допълни ме услужливо Руми. "Уау, и аз се гримирам редовно, но мама не ми дава да ходя така в училище. Какви сенки имаш, спирала ...". Руми я прекъсна "Ники после ще ти покаже съкровищата си. Освен това Таня може да й нарежда да й поставят перманентен грим. Това трудно ще го скриеш!" И двете се разкискаха, а аз започнах да треперя, осъзнавайки колко големи са промените през последните няколко дни. "Има ли нещо за дрехите?", попита Ани. "Да", отвърнах, "мога да обличам само рокли и поли. Панталоните са ми забранени вече." Тук Ани беше изненадана: "Дори в студа навън? Боже, сигурно замръзваш?" "Да, но Таня няма нищо против Ники да е с два чорапогащника, така ще се стопли", разясни колежката ми. "Разрешени ли са вълнените чорапи поне?", беше следващия въпрос. Тъкмо щях да потвърдя, когато Руми каза: "Не, Таня одобрява само найлонови!" "Не знаех за това", споделих, а колежката ми ме увери, че съвсем скоро ще разбера и други подробности. По молба на Ани продължих с правилата, като реакцията й на забраната за поддържане на интерес към "мъжките" теми беше: "Ами, разбира се, коя мацка гледа изобщо футбол?!" "Правило 6 е ...", започнах следващото, когато Руми ме прекъсна: "Ники, ти още ли не си се абонирала за Cosmo и другите? Шефката ти ги обожава. Ани, ти нямаш ли последния брой?" Оказа се, че го има и ще ми го донесе, за да попълваме някакви тестове за моден вкус и любима сексуална поза. Трябваше да обещая да й давам моето списание, когато се абонирам, което направих с удоволствие.
