Приключенията на Николета 10

Здравейте мили приятели и приятелки,

Публикувам и поредната 10-а част от историята на Николета. Ще се радвам на обратна връзка по мейла или като коментар. Enjoy:

Към 18 часа Таня звънна на Руми и след кратък разговор стана ясно, че трябва да взема шефката от работа. Разделихме се и след около 30 минути вече чаках Таня в колата в подземния паркинг на офис сградата. Вдигнах си максимално яката на якето с цел  скриване от познати, които можеше да минат. Шефката дойде няколко минути след като й звъннах и сядайки пусна косата от кока си. Каза да карам към нейния апартамент и млъкна. Изглеждаше доста уморена и затова не посмях да я заговоря. За съжаление до Лозенец имаше голямо задръстване и при спиранията доста мъже ни оглеждаха през прозорците на колите. Дори един започна да ни прави знаци, но го отминахме.

След около час паркирах на същото паркомясто до блока на Таня като сутринта. Качихме се в апартамента и седнахме на дивана в хола без да се събуваме. "Ники, днес беше ужасен ден - ще ми разтриеш ли краката?", помоли Таня. Подскочих от удоволствие и се смъкнах в краката й, като внимателно свалих черните й лачени платформи. Започнах масажа от пръстите, като след малко вече бях на прасците й. Усетих как мускулите й се отпуснаха, а тя затвори очи и се усмихна блажено. Докато се занимавах с дългите й крака забелязах, че е с два чифта чорапогащници и си позволих да я запитам за причината. "Ники, не само ти си привлечена от найлона", промълви тя "продължавай, моля те." Масажирах я поне още половин час, като накрая имах чувството, че ръцете ми отмаляват. Изглежда Таня го усети и дръпна краката си. "Ники, след два дни ти е интервюто с човешки ресурси. Как си с гласа тип Николета?" Разказах й за случката в магазина, но тя се намръщи: "По това, което чувам трябва още да се постараеш - повтаряй след мен!" Започна да издава първо звуци, после и цели думи и изречения, които трябваше да повтарям в продължение на поне един час. Накрая Таня се усмихна: "Така е много по-добре - утре ще се упражниш с Руми! Сигурна съм, че до срещата ще си ок." След това стана и ми подаде визитка на някакъв ресторант: "Поръчай, моля те, по една салата. По телефона ще ти обяснят. А аз ще се изкъпя." Докато излизаше се насладих на стройното й тяло, толкова гъвкаво, въпреки очевидно тежкия работен ден.

Обадих се по телефона и след кратък разговор поръчах някакви салати. Докато чаках Таня и доставката разгледах хола - в малката стая освен кремавия диван имаше дебел сив килим върху светъл паркет. Масата беше ниска и стъклена, а библиотеката на стената имаше съвсем малко книги - предимно бизнес литература. Прозорецът беше двоен и от него се виждаха светлинките на съседния блок. В този момент се звънна на вратата. Погледнах през ключалката - едно момче на моята възраст носеше салатите. След кратък размисъл преборих притеснението и отворих. Момчето ми подаде салатите и касова бележка, от която загубих ума и дума - цената им беше 60 лв. Докато седях вторачена в цената обаче усетих погледа му - беше се вторачил в обвитите ми в чорапогащник крака. Останахме така около минута, като трябва да си призная - харесваше ми да ме зяпат като секси мацка. Извадих последните си пари и платих на момчето, като дори му дадох бакшиш, на което той се усмихна, след което излезе. 

Оставих кутиите със салатите на масата в хола, а след малко се появи и Таня. Сигурно изглеждах опулена като момчето със салатите, защото тя се засмя. Беше си сложила черен латексов гащеризон, който я покриваше плътно от врата до глезените и китките, подчертавайки стегнатите й гърди и изпъкналото дупе. На краката имаше черни лъскави платформи с токче от поне 15 см. "Таня, искам и аз такава дреха!", чистосърдечно си признах. "Ок, Ники, но трябва да си я заслужиш!", отговори шефката и извади от шкафа чинии, в които изсипа съдържанието на двете кутии. Седнахме да ядем, като за съжаление салатите освен чудовищно скъпи бяха и недостатъчни за засищане. Това изглежда не направи впечатление на Таня, която каза: "Ох, наядох се чудесно. Този ресторант никога не ме е разочаровал!" Попитах я дали няма още нещо за ядене. "Ники, отново ме учудваш и разочароваш - всяка мацка в добра форма трябва да се оправя с по една салата вечер." Обясних й, че цял ден не съм яла изобщо, което обаче не я впечатли: "И аз съм така, Ники, Очевидно ще трябва да допълним списъка с правилата." След което ме покани да седнем на дивана. "Ники, разбрах от Руми, че нямаш почти никакви офис поли и блузи, а днес сте купили единствено ботуши. Не съм доволна, разбираш ли, до една седмица трябва да започнеш работа, а сме доникъде!" Съгласих се с нея, но й обясних за финансовото си положение. Тя се замисли и предложи: "Ники, мислех да ти предложа следното на по-късен етап, но очевидно нямаме друг избор: ще те спонсорирам за необходимото облекло, грим, козметични услуги, но очаквам да получа срещу това 90% от доходите ти през следващите 12 месеца." Помислих малко и приех – очевидно бях стигнала доста далеч. "Радвам се, Ники, а сега да започнем с уроците.", беше отговорът й.

В продължение на следващите два часа тренирахме ходене (Таня отново върза горната част на бедрата ми с въженцето, като спомена, че засега ще трябва да съм с него по 24 часа), сядане и ставане с пола (за целта пробвахме няколко нейни, както тесни, така и широки поли, които за да не хвръкнат във въздуха трябваше да приглаждам с ръце), жестове и говорене. Таня настоя да започна да си пускам дълги нокти за маникюр, като междувременно приемливи за нея били изкуствените. От чантата си извади кутийка с пластмасови нокти, боядисани в червено. С опитните си пръсти започна да ги лепи върху моите и след около 5 минути вече имах няколкомилиметров маникюр. Предупреди ме да внимавам, защото са нежни и се чупят, като след определено време ще трябва да ги сменя. Още при първото хващане усетих, че нещата не са както преди - определено беше нещо много различно, с което трябва да свикна. Таня ми показваше как трябва да хващам предметите и да мърдам пръстите, когато се сети: "Ники, най-важното е да ги пазиш докато пишеш. Сега се сещам за едно чудесно упражнение." Стана и ме заведе в стаята, в която ме беше заключила предната нощ. Изненадах се, защото вътре имаше малко тип офисно бюрце с черен въртящ се стол. Таня постави на бюрото лаптопа си и ме покани да седна. Докато изчаквахме да се включи шефката на няколко пъти се опита да ми поправи стойката, но накрая въздъхна: "Уф, Ники, няма да стане лесно - прекалено се прегърбваш, ще трябва да взема мерки!" "Вземането на мерки" беше, че отново извади белезниците с пухчета. Аз потръпнах, но Таня ме успокои: "Спокойно, Ники, тази нощ ще ти е по-удобно. След като отидеш до тоалетна  ще ти заключа ръцете отпред, като след това ще те завържа за стола по начин, който няма да ти позволи да се прегърбваш." Каза го с толкова спокоен глас, че за момент наистина се отпуснах и отидох спокойна до тоалетната. Докато пишках (разбира се седнала) си представях как цяла нощ седя на стола и сърфирам в любимите ми "sissy" сайтове. И наистина, като се върнах, Таня щракна белезниците, след което ме помоли да кръстосам крака под бюрцето (това било позата за седене на всяка уважаваща себе си дама, която дори трябвало леко да поклаща крак...), след което завърза "висящия" ми във въздуха крак с меко жълто въженце за крака на бюрото в обратна на крака посока (така нямаше как да си го поставя на земята). Опорният крак също беше завързан за другото краче. С широка около 3 см също жълта лента шефката нежно, но стабилно закрепи ханша ми към седалката на стола. С друга лента под мишниците прикрепи към облегалката горната част на торса ми. Първото ми усещане беше, че въжетата и лентите са хлабави, но в интерес на истината не позволяваха почти никакви движения. "Ники, а сега наказанието, което ти обещах сутринта." Таня извади от някъде черна кожена маска, която постави на лицето ми с опитни ръце. Имаше  "gag", който напъха в устата ми и избута доста сериозно езика ми назад. За радост за носа и очите имаше дупки, но за останалата част от лицето ми маската залепна. Таня покри с нея и ушите ми, след което я завърза на тила с помощта на две коланчета, които разбира се заключи с мини катинарчета. За тях закачи друг по-дебел кожен колан, който свърза с веригата, на която висях предната нощ. За финал шефката отстъпи две крачки и ме огледа с видимо задоволство: забодена за офис стола мацка с черни боти, черен чорапогащник 40 den, черно боди, закопчана с белезници с розови пухчета, с  "обесена" на верига глава. През кожата на маската едвам я чувах: "Надявам се тази нощ да ти е по-удобно! Сега - батерията на лаптопа ще издържи около 3 часа. В папка "Niki Sissy" съм качила няколко клипа със съвети за гримиране и обличане. Изгледай ги по няколко пъти, след което направи списък с най-необходимото ти за първата работна седмица. След това можеш да поспиш." Кимнах в съгласие и Таня излезе, затваряйки вратата след себе си.

Целувки

Niki