Приключенията на Николета 2

До края на деня сякаш бях в транс - не спрях да си мисля, че Таня ме е разкрила и съответно не свърших нищо полезно. После се прибрах вкъщи и покрай домашната работа се поразсеях малко. Дори поговорих по телефона с един приятел за предстоящия футболен мач довечера, приготвяйки си вечеря. Хапнах и отидох да взема душ. Излизайки от банята по халат чух, че ми звъни GSM-a. Погледнах екрана и видях изписано името на шефката - "Таня".

Вдигнах и още преди да кажа нещо тя започна: "Ники, с какво се каниш  да се облечеш? Нали не си забравил какво се разбрахме? Искам да си сложиш черни прашки, черен сутиен и черен чорапогащник веднага!" Затвори също така бързо, както започна.

Отново останах без дъх - как ли беше разбрала, че току що приключих с банята. Разтреперих се и ми стана студено. Отидох до чекмеджето със „специалните неща“ и извадих нов чифт черен чорапогащник с ликра, черни дантелени прашки с розови цветчета и любимия ми черен сатенен сутиен. Преди обаждането имах намерение да гледам мача по слипове, блуза и анцуг, но сега нещата вече бяха различни. Бързо навих чорапогащника и седейки на ръба на леглото си го сложих - беше от любимите ми с един размер по-голям от моя и ми стигаше над пъпа. Сложих прашката отгоре и накрая закопчах сутиена на възможно най-стегнатата степен. Погледнах се в огледалото - с черната ми мокра коса, падаща над очите и черното бельо по мен приличах малко на момиче, което се подготвя да излезе вечер, а не на 30 годишен мъж, който ще гледа мач до късно. Разбрах, че изобщо не ми се гледа мача, а всъщност чакам GSM-ът отново да звънне. Поразходих се в апартамента за десетина минути, хапнах едно кисело мляко за десерт и ми се приспа...

 
Тъкмо бях заспал свита на канапето и звънна звънеца на вратата. "Боже, помислих си, кой ще ме търси след 22 часа?" Бързо се насочих към спалнята, където бяха домашните ми мъжки дрехи, но на път трябваше да мина покрай вратата. Тъкмо стигнах до нея и чух резкия глас на Таня: "Ники, отвори веднага, нямаме време!"
Отново се разтреперах - от една страна тя знаеше моята тайна, от друга, никога не ме беше виждала с други дрехи освен официалните в офиса. Застинах, но тя беше неумолима: "Хайде, Ники, бъди така добра!"
Отворих вратата и се скрих зад нея, за да не ме види някоя съседка. Таня влезе бавно, тракайки с тънките токчета на кожените си боти върху плочките. Беше облечена изцяло в черно - кожено яке с метални верижки по него, лъскаво поло по тялото, очертаващо добре оформените й гърди,  къса пола до средата на бедрото и плътен, поне 60 Den чорапогащник. Дългата и черна коса беше вързана на опашка, а зелените й очи хвърляха искри. Беше си сложила ярко червено червило на плътните й леко изпъкнали устни, които подчертаваха издадената й и леко нацупена уста.

Поканих я в хола и и предложих нещо за пиене, но тя само ме огледа: "Хм, Ники, знаеш, че не съм по хвалбите, но така повече ми харесваш. От сега нататък искам да си с чорапогащник и сутиен всеки ден по 24 часа, докато не ти кажа друго. Знам, че ще ти е трудно да ги скриваш, когато излизаш навън, но съм сигурна, че ще се справиш."
В първия момент се зарадвах -  то и сега през целия работен ден бях с чорапогащник и сутиен, а вкъщи също рядко бях бос през зимата. Но Таня сякаш усети мислите ми и сядайки в креслото продължи, докато кръстосваше дългите си крака:

"Ники, не мисли, че ще ти е лесно - не трябва да оставаш без чорапогащник и сутиен и минута. Трябва да си облечена с тях навсякъде - в банята, в леглото, на работа, в ресторанта, зиме и лете!"
 Таня ме гледаше ту в очите, ту в празните чашки на сутиена (трябва да отбележа, в бързината си бях сложил сутиен с чашки и джобче за малки подплънки), който носех само вкъщи.

"Не си идвала на работа с този сутиен, щях да съм забелязала под ризите ти", продължи тя, "Определено трябва да помисля за пълнежа. Но за това има време. А сега ела при мен и се завърти да те видя отзад - да, дупето ти е идеално, липсват му само малко извивки. А талията ще трябва да я намалим. Имаш ли корсет?"

Тази жена сякаш беше в главата ми и виждаше всичките ми фантазии - мечтаех за корсет от няколко години, но си бях купила само два спортни пояса. Попитах я дали мога да ги донеса и след нежно кимване изтичах към спалнята.

На връщане Таня започна да ми се кара: "Ники, какво си правила толкова години? Та ти не си се научила дори да ходиш - като кобила си! Моля те, от сега нататък, да правиш възможно най-малките крачки, на които си способна. Няма за къде да бързаш ... с мен!".
Преди да отговоря тя взе от ръцете ми поясите, завъртя ги  на скута си и отсече: "Засега стават - сложи си черния!".

"Черният" всъщност беше спортен колан, широк около 15 см отстрани и към 18 см отпред. Имаше лента, която се залепваше върху друга и по този начин се стягаше. Не го носех много, защото беше от изкуствена материя, а вътре имаше пластмаса или картон, които го правеха много твърд, особено при навеждане.

Сложих го около талията си и посегнах към лентата, за да го стегна. Шефката ми се засмя: "Ники, Ники, не си ли чела по форумите, че корсетът или, както там наричаш този твоя колан, се слага винаги върху друго бельо. По този начин не ти убива и не се цапа толкова бързо. Но ти отново не мислиш, а за това ще пострадаш малко. Ела!". Когато се приближих тя хвана лентата и без предупреждение я дръпна със страшна сила. Сякаш бях в метален капан, дъхът ми секна, а храната от вечерята отиде към гърлото ми. Таня залепи лентата, завъртя ме и се усмихна: "Воала, скъпа Ники, като начало е идеално." В този момент извади нещо от дамската си чанта, което приличаше на перфоратор за хартия. Щракна с него два пъти върху двете ленти и когато го махна останаха две дупки с метални рингчета около тях. Ловко пъхна едно малко катинарче в двете дупчици и го щракна.
"Ники, от сега нататък ще си с този колан непрекъснато - ден и нощ. Знам, че за разлика от чорапогащниците и сутиена в началото ще ти е адски неудобен и затова те заключих. След седмица ще погледнем и измерим заедно резултата и ще направя нови дупки.", каза тя ставайки и тръгвайки към вратата. "Знам, че имаш много въпроси, но утре на работа отново ще поговорим." Тя тръгна да излиза от апартамента, а аз исках да я спра, но ме сряза болката в коремните мускули, стегнати с колана. Катинарчето дрънна, Таня се обърна, пристъпи към мен и ме целуна по устните. "Оставям ти знака си, надявам се сега да ти е по-леко", прошепна и излезе.